Миниатюра от Стария град
Художникът, накуцвайки, стативът си под мишница изнесе, платно опъна и градската чаршия оживя. Калдъръмът се развълнува, задиша на пресекулки, а сетне кихна и дори се разсмя. Врабчо клъвна от едно геврече отронена троха и навреме отлетя. Котакът, засукал мустак, не издържа и ядосан - изръмжа. А латерната, протяжно, пееше за младостта. Старец, с рунтави вежди, до художника спря, точно там - пред онази прогнила църковна врата. В картината загледа се и себе си позна. Жена, с кошница замислени цветя, тихо приближи и също на платното се съзря. А художникът пак четката си развъртя ...
Художникът, накуцвайки, платното си прибра, оплюто от мухи, напръскано с калта на родната земя. Замислен, с две ръце главата си подпря. Нали бе наивник странен - на градската чаршия, де що гарга го видя, на него тя се подигра! Загледа се в дима на своята лула, а той се виеше протяжно, на колелца, на малки слънчица... Тогава се реши - с ръкав избърса той калта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
