- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимателно обираше косъмчетата от гребена и ги пускаше на земята.
- Тук ще спиш, чу ли? В обора!- не спираше старата.
„ Хубаво, мале! Таман ще ми не видиш очите!”- кимаше си наум Биляна. После издебваше здрачината, възсядаше животното и отпрашваше нанякъде.
Откак се спомина лани баща ѝ, пое на плещите си и мъжка и женска работа. Че все малки и неуки бяха братята ѝ. Я ще впрегне воловете, я сирене ще сколаса по нощите, та да отмени майка си.
До онази вечер, кога я настигна Хамид ага. Прибираше се с дружките си от Лалкини и турчинът я притисна досами зида. Носеше в ръцете си белило девойката. Нали сватба чакаше Лалка, та и занесе… Да е хубава за Стоян дружката ѝ... Разкъса сукмана ѝ турчинът… Изтърва белилото Биляна… От него момент се зарече нивга да не познава помади и белилки. После скришом плака дни и нощи.
Кога разбра, че не е празна, тайно набра листа от лян… И една заран изпи отварата. Знаеше- много момичета се споминаха от отровата, но със срам се не живее!
- Що ти е, дъще?- не спираше да я набикаля майка ѝ.
Мълчеше Биляна. На камък стана лицето ѝ, а сърцето ѝ- в ушите биеше... Само него усещаше. Блъскаше се в гърдите ѝ, що и насън потреперваха...
И седем дни лежа в кървите си.
- Урочасана е!- клатеха глава възрастните жени в селото.
Кога стана и тръгна сред хората, извърнаха очи от нея сите.
- Не е на хубаво!- шушнеха зад гърба ѝ.
- Кръвта на нечестивия е изтекла през утробата ѝ... Белязана е с него- побутваха се дружките ѝ.
А погледът на Биляна потъмняваше. Сякаш небето се готвеше за буря. Вдигаше взор и влизаше в черквата. Само очите на Иисус я гледаха благо. И сякаш в кървите по дланите и краката му, видя нейната си кръв.
„Боже! Нали съм чиста?!... Нали ме пречисти от отровата и …Прости ми греха…Не мога в срам да предам рода си…” – шепнеха изпръхналите ѝ устни. И кога нощем лягаше, все Спасителя сънуваше. Протягаше ръце към нея и знаеше, че я обича. Тъй,… както я залюби серт Никола.
Буйна бе главата на младежа… Рядко се застояваше в село.
Щом една вечер му каза за Хамид, кръвта му пламна. От тогаз станаха неразделни.
- Виж, либе как сияят звездите- хващаше ръката ѝ под големия дъб на хълма. И Биляна потъваше в прегръдката му.
- Лика- прилика сме си- впиваше се в сочния плод на устните ѝ Никола. Притискаше изтерзаното ѝ тяло, вдигаше взор към звездния небосвод и отронваше:
-Като туй светло сме, да знаеш! Щото видят ни, но не смей да стане никой като нас! Че други сме за всички…
И сякаш падаха звездите в погледа му.
Потреперваха гърдите ѝ, а Никола дебнеше очите ѝ:
- Знаеш ли как ни думат, либе?...Нечестивите!...Нечестивите!
Догаждаше се Биляна, че лоши думи се носят за двама им. Задето не умря, а изчисти кръвта и утробата си…От чуждото. От грешното…Ама не от лукавия, а от нещо дето и от него е по- черно и мръсно…. И задето като момче Никола наръгал едно заптие- да не задява голямата му сестра. От тогаз бил серт нравът му. От малък…. Голямо било чудото една есен, кога изклали много българи. Щото тръгнали да търсят по- добър живот в Румънско. Щом се прибрали, ги завардили по къщята. В суматохата Никола убил заптието и спасил сестра си. Никой не го издал ,сал баща му поел вината.
Три дни стояло тялото на тейко му- на бесилото насред мегдана.
- Нечестиви, либе!...- пълнеха се с влага очите на младежа.
- Не сме!- отвръщаше Биляна.- Нищо чуждо не искаме и своето браним.
Целуваше челото ѝ Никола. После потъваха в прегръдките си. С едната ръка я притискаше към себе си момъкът, а с другата галеше пищова на кръста си.
Призори яхваше жребеца си, а Биляна слизаше в селото.
- Како Биляно…- влетя в двора Лалка и запъхтяна забърза към обора.
Стисна ръцете ѝ и се разрида:
- Стоян е тръгнал към скалите. При параклиса. Страшно ще става, како…Разправят, че и Никола е там…
Не дослуша думите ѝ Биляна….
Щом стигна досами височините, остави кобилата в корията. Нагоре пътят се виеше по стръмното между боровете. Над върхарите сияеше кръстът на параклиса, а във въздуха се носеше миризма на барут. Пукотът на пушките отекваше в глухотата на дефилето. Потреперваха короните на вековните дъбове, опасали малкия двор на параклиса..
Биляна заобиколи откъм скалите и почти пълзешком стигна до храма.
- Прощавай, либе!- срещна я огненият поглед на Никола между пушеците и отчаяните възгласи на другарите си.
В краката ѝ падна пушката на Стоян. Видя как тънка струйка кръв се проточи от ъгълчетата на устата му.
От засадата заптиетата нададоха възторжен вой….
„Боже! Сила да има, да спаси вярата!” - прошепна един глас в гърдите ѝ.
От ляво на нея друго момче се свлече подкосено. Усети ясния поглед на Никола върху себе си. И сякаш от другаде го „зърна” как гали пищова под дъба на хълма. Взе пушката от земята и застана редом до него.
- Да живее православната вяра…Да живее…- замлъкна гласът му в един миг…
Причерня ѝ… Тъмно и страшно стана небето отгоре ѝ…Изгубиха се звездите, дето падаха в очите на Никола нощем.
- Оставете я жива- дочу гласът на Хамид отсреща.
„Луда си! Луда си , Биляно!”- „видя” съсухреното лице на майка си.
- Жива я искам…Жива…- изкрещя турчинът.
Биляна вдигна пушката и стреля. Гласът на Хамид замлъкна и настъпи тишина.
- Либе- свлече се до тялото на Никола.
Замреженият ѝ поглед различи дръжката на камата му. После се изправи. Не усети нищо… Светлината на острието потъна в гърдите ѝ… Стана ѝ леко и свободно. Като под онзи дъб, над който грееха звездите…
И топло…Като дланите на Никола…
Кръвта избълбука от вътрешността ѝ и лепкави „парцали” задавиха дъха ѝ.
- Тук се е случило. Това място наричат „Момини гърди”- - посочи двете издатини в двора на храма екскурзоводката.- Тук са намерили смъртта си двамата влюбени.
- Госпожо, вижте- дръпна я за ръкава едно дете.- Бисерка скубе тревичките.
- Защото искам да съм „луда”- отсече момиченцето и синьото в очите ѝ заблестя.
© Ивита Всички права запазени
Лично аз трудно бих написала нещо в тази изострена ситуация. Но дори и да се провали това предизвикателство, ще съм доволна, ако само темата стане послание към много хора.