- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ще й кажа.
- Ако идваш при баба, не врачува вече… Болна е… иди си Данчо…
- Аз нееее… не идвам при баба ти, а теб диря…
- Така ли? – изненада се тя.
- Аз такова… - смънка Йордан – казаха ми, че чистиш къщи…та да питам дали може да чистиш и дома… жена ми се спомина, а аз не смогвам с къщната работа.
Фанка помълча малко, после му отвърна:
- Баба е зле, да мине всичко и тогава ще дойда. Сега си иди…
Тя хлопна вратата и бързо влезе в колибата. Загледах двора, имаше малко съчки, клони, тук -там някоя по-дебела цепеница. На тела се ветролееха изпрани дрехи. Прозорците бяха покрити и тъмнееха. Покривът на къщата беше доста паянтов и увиснал на една страна и беше странно, че все още се държи.
След дв ...