12.05.2020 г., 23:15 ч.

Моят костюм 

  Проза » Разкази
83 3 5
8 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дон Бъч.
  • Трофейна жена, безпътен мъж - "...ненужни вече поотделно, но съдружни посвоему".
  • Благодаря, Силве, Стойчо. Благодаря за любими.
  • Да, хората се събират и разделят като клетки в обществения организъм.
    Интересно е написаното, защото едно падане от велосипед, е само повод.
    Раздялата от психологическа страна е станала преди това.
    Харесва ми, защото намерих сполучливи философски находки.
    Поздравления, Владимир!
  • Прекрасен разказ. Увлича и, докато се усетих - свърши. Затова още веднъж го прочетох. На втория прочит се взрях в гънките на изреченията и ми стана тъжно. Поздравления за майсторството. По-добре от това не може да се каже, а най-тъжната констатация за мен е:
    "и двете неща ненужни вече поотделно, но съдружни посвоему."
Предложения
: ??:??