Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него, да съпреживеят с него...
Моите спомени за Апостол (за мен той беше и си остава завинаги чичо Чочо) са сред най-красивите и вълнуващи мигове на детството ми. Мигове, досега несподелени – дали заради преклонението пред личността му, дали заради някаква особена ревност към чистотата на детските спомени – не знам, но тези мигове белязаха живота ми, душевността ми, възприятията ми завинаги - заедно със странното усещане, че той е винаги някъде около мен, че се усмихва снизходително на грешките ми, че се радва на успехите ми и многозначително ме възпира с поглед в миговете на слабост, за да не избера лесния път...
Приятелството му с баща ми беше белязано от същата свързаност и макар че срещите и ...