Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплина, не знаеха какво правят. Някои за малко да избягат. Огледа падналите тела с безразличие, качи се на коня си и продължи.
Мълвата за Черния рицар го изпреварваше по пътя и му бе все по- трудно да намира битки. А обичаше да убива. Знаеше, че не само кожата му е черна, а и душата. Не му пречеше. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш изненадата в очите на противника, когато мечът ти го разпори, да усетиш последния му дъх, миришещ на развалено. Някои дори напълваха гащите, но те не бяха родени воини, а принудени от обстоятелствата хора. Бяха скучни.
Нямаше чест, нямаше съвест. Кархан не знаеше къде отива, но оставяше кървава пътека след себе си и бе жаден за още. Уби много достойни противн ...