21.01.2008 г., 18:28 ч.

На излъганите... 

  Проза » Разкази
1082 0 11
1 мин за четене
 

Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха  се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...

Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от това безпомощно лутане из сивата стая... Гледаха ме нажалено и отказваха да напуснат... Те носеха разпятието на болката, на отчуждението, на прахосаните мечти... Носеха стенанието на различни човешки души... Искаше ми се да ги прогоня, но толкова бях свикнала с тях, че те станаха част от мен...

Години наред изучавах човешката душа. Дисектирах я. Анализирах я, но имах усещането, че се давя в плиткото... Осъзнах, че не бях извлякла есенцията и затова изпитвах трудности...

Вглеждах се в подбудите на престъпника за престъплението, в несъвършените идеи на тийнейджърите за един по-съвършен живот, отвъд рамките... В измяната, в любовта...

Питах се какво ни подтиква да лъжем, да завиждаме, да убиваме малко по малко себе си... Отговарях си някак с методите, с които се налагаше да боравя като психолог, но за мен те не бяха съвсем задоволителни... Работата ми ме научи да се вглеждам в детайлите, в микроскопичните нишки, които привързваха душата с живота...

Гледах към онези птици и се питах какво е прекършило крилата им... Дали не бяха попаднали в уловка, изтъкана от собственото им самозалъгване... Знаех, че ги боли! Хиляди други ги болеше като тях... Думите... Да, думите...

Болката на излъганите ме плашеше повече... Защо онова чувство, което е палело душите им някога, сега го нямаше...? Вместо любов, там сега растяха само пепелища, в  които огънят отдавна бе изтлял... Да, оказваше се, че няма нищо вечно... Всеки огън бе раздухван от вятъра и угасян завинаги...

- Защо избра другия? - питах с надеждата, че те ще се върнат отново към това, което във времето ги е крепяло.

Те ме поглеждаха някак наивно, сякаш сами си вярваха...

- Ще съм обичан повече.

Вярваха си... За сметка на излъганите си съпруги, близки, приятели... Как ли се  чувстваха излъганите, когато човекът до тях просто си отиваше, смачкваше граденото с години... Загасяше огъня...

Задушавах се! Писъкът  им сгромолясваше всичко в мен...! Трябваше да стигна до  прозореца, но  димът от огъня заслепи сетивата ми...!

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегледах някои от творбите ти... Прекрасни са.
    Поздравления.
  • Човешката душа не може да бъде изучена, никога и от никого.
    ..............................
  • Изучавай човешката душа, мъдро момиче!
  • Страшно силно!
  • Благодаря на всички ви за мнението...!Поразяваме лъжата в човешките отношения и не проумявам как спи спокойно човек,който с години лъже партньора до себе си...!

    ПС.До veseliak
    Знам как се пише отчуждение,да приемем,че стават и механични грешки...
  • Въздейства...много. Обичам да те чета, предаваш ми силни емоции...
    Браво!
  • Чудесен разказ!С прозрения...
    ПОздрав!
  • "Ще съм обичан повече." Човек винаги иска да бъде обичан, но не винаги знае да обича. Любовта извира от тялото, душата и разума т.е. тя е страст, уважение и приятелство. Ако е само страст, тогава е просто увлечение и когато тя си отиде, ако не съществуват другите две чувства, хората се разделят.
    Поздрав за написаното!
  • Правдив разказ!Браво,Петя!За да са по-малко излъганите, обичта трябва да бъде постоянна и неизменима!Нея или я има, или я няма!Тръгне ли да я сравнява човек и ще я изгуби!
  • Много проникновено, възхитена съм!!!
    Поздравления!!!
  • Слова - это не сила. Сила - это чувства. Слова - это инструмент извращенца, пытающегося возбудить, раздразнить то или иное чувство словами

    Думите - това не са сила. Силата са чувствата. Думите са инструмент на извратения, който иска да възбуди или раздразни с тях това или онова чувство.
    С две думи - чувствата ни карат да изричаме думите, без да мислим какво можем да причиним с тях.
    Браво!
Предложения
: ??:??