Не по-далече от крушата
И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато се прегръщаха в майчината утроба, бяха силни като дървета, вплели клони при буря, като птици, които вдигат заедно съборени гнезда, но на белия свят си оставаха човеци, та пътищата си поделиха братски .
Една песен ги приспиваше и един хляб ги спояваше, но тръгнаха да разберат щастието. Вървяха през ормана, смееха се, близнаците. И току захапваха по някоя круша. Сокът ù правеше бразди по едва наболите им бради. И в шепа събираха крушови семенца, като бащини заръки и майчини сълзи. Та се надпреварваха кой по-далече ще ги хвърли. Че младостта е надпревара и съревнование с живота. А те, семената, се зариваха в пръстта, да чакат утре...
Матейко имаше жилави, трудолюбиви ръце. Дето и да отидеше, все щеше да изкара за парче хляб. В случайности и чудеса не вярваше, само на това, което човек може да изгради, трудейки се. И трудът по съграждането на дом, на челяд, си беше достатъчно оправдание за изживян живот.
А Методи, скиталец по дух, вярваше, че току земята ще се разрие и ще се насипят в краката му златни монети, та ще забогатее, ще го залюби самодива, а крайчетата на бялата и риза ще мамят свободата. И тази свобода ще му стигне, за да бъде щастлив.
А пътят през ормана се делеше на две. От дясно немееше безводно, изсушено полето, а от ляво реката кърмеше тревите и коренищата на дърветата. Методи хвърли семе в ляво, А Матейко - в дясно. А дали щеше да познаят живота, зависеше от тях. Скараха се братята кое семе е тупнало по-далече. Срязаха коренищата си... Подадоха си ръце, навъсено и тръгнаха подир хвърленото... Обходиха земята, сякаш за разораване. В ляво и в дясно на ормана се образуваха две махали.
Методи се смеси с уседналия цигански табор по брега на реката. Непокорни, фустите на чернооката Мара му се сториха самодивски, та се улови за крайчеца им. И остана с циганите. Общите веселби, протяжните песни разизграваха сърцето му.
Надойдоха и родовете на Ковачата, Върбановите, Диканите, та уседнаха. Около едноетажните, кирпичени къщи дигнаха черква и пазарище, а Матейко си купи рало, за да пречупи твърдостта на земята. А тя не отстъпваше, мръщеше чело, сякаш сърдита жена. После струпа камъни и зазида къща, че къщите първом са на Бога, после на човека, щом им даде душа. И огнището се оживи, щом стопанинът доведе Велика, дъщерята на първенеца от родното му село. Заживяха сговорно, народиха им се деца, които огласяха нивите с весела глъчка. И отръки им идваше работата. Само Панчо се извъди мечтател като чичо си. От глина ваеше антропоморфни фигури, със скръстени на ръцете гърди, сякаш Германчета, които оплакват за дъжд и погребват ритуално Все нещо сам си говореше на непознат език. Шушукаше на дърветата, знаеше какво мислят животните, сякаш дяволите стояха на раменете му. А Матейко се разгневяваше и с пердах водеше Панчо в черквата, та светената вода и песнопенията на полуслепия поп Койчо, да изличат ереста от момчешката глава. Но нито боят, нито религиозните поучения прочистиха мислите му.
-Чума иде, тате! - подвикна Панчо, тичайки към нивите.
Но домашните му посрещнаха бръщолевенията му с насмешка, а сърдитият Матейко разклати заканително вилата. Прекръстиха се съседите по земя. Мълвата за болестта обходи цялата махала. Че и в песните на циганите се появи тревога от смъртта, а тя била безшумна като котешка лапа. Взеха на подбив чудното момче, та Чано, циганинът шегобиец, реши да разсее слуховете за чумата. Та и така щеше да отмъсти на Мара, дето предпочете светлоокия Методи. Мъжът излови няколко черни котарака. Завърза ги в чувал и пробяга разстоянието до другата махала. Катереше по по ниските къщи, с отвързан чувал пускаше котараците през комините. В тъмнината, жълтеникаво-зелените очи на четириногите, се блещеха срещу разбудилите се стопани. Мислеха, че това са очите на чумата и от уплах им се пукваха сърцата, сякаш сапунени мехури.
А Панчо вече не погребваше кукли от кал, само своите си. Седнал на прага, чакаше Матейко, Велика и братята му да се върнат. Вятърът тъжно промушваше пръсти през косите му, но завръщане нямаше. И тръгна да търси справедливост...
А Мара промуши Чано, задето я задиряше и избяга. От обич по нея, Методи се призна за виновен пред старейшините. Мешерето върза бесилка на една от крушите и поведоха убиеца. От нейде дойде момче, с рало, сякаш да разоре твърдостта на човешката душа. Заора около крушата, а множеството, придружаващо Методи, се стъписа. Бяха чували за Панчо и се страхуваха от тихите думи, които шептеше, докато заораваше. Методи понечи да му помаха, с все още неизтънялата нишка на кръвта.
- Ей, момче! - извика един от старейшините – Какво правиш там? Човек ще съдим...
- Земя на Бога, дето едно крушово семенце не разделя братята... А щастието е мигът, в който заедно режем въжето. По-страшно е онова, което идва от несрязаното... - каза Панчо и приближи с ралото до бесилото.
Надяна го на врата си и се облещи като черна котка на множеството. Циганите се уплашиха, разбяга се с викове. На поляната остана Методи. Усмихваше се, взрян в очите на Панчо, същите като на брат му. Дървото прошушна прошка. В земята се търкулна освободена, жълта круша, сякаш златна паричка...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за посещението!
-
Съдържателни коментари като твоя, ме ентусиазират да пиша...Благодаря за прочита!
Винаги има нужда от пренареждане... -
Отделните цветни късчета, които оформят калейдоскопичната мозайка на този разказ винаги могат да бъдат препрочетени, пренаредени и преосмислени от по-различен ъгъл. Запомнящите се, пълнокръвни образи на повествованието и ярката, богата експресивност на езика биха били само част от обяснението защо той е така въздействащо увлекателен.Дори лаконичните щриховки са с трайно място в паметта. Там ще останат и следите от лепкавия крушов сок, и проблясващите в тъмното жълто-зеленикави котешки очи, и белеещата се недостижимо напред самодивска риза, и сръчно оформените от аморфността на глината човечета. Благодарности, Петя Цанева!!!
-
Бъдете щастливи, пък и ако ще да имате щастие колкото крушово семенце...
Благодаря за прочита! -
Майсторски разказ. Поздравления!
-
Покъртителен човешки разказ!
Ще се връщам тук! -
Светло ми, след идването ти...
-
Благославям те с цялото си сърце за удоволствието, с което ме даряваш, душеприказчице!
-
Прегръдка!
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-116716839.html"><img src="http://s.rimg.info/29f2073921857f021fb7e033f4ec1e75.gif" ></a> -
Честита да си, мила Петя!
Бъди здрава и много щастлива...
желая ти успех, талантливо момиче..
най-сърдечно... -
Честит рожден ден, Петинко, и честит празник на поезията, Поете...
-
Радвам се, че си тук!
А мисълта , която всеки разбира за себе си, е част от моето послание... -
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН и от мен, Петя, пък макар и със закъснение!
прекрасен разказ си ни подарила, над който има за какво да се замислим...
благодаря ти...
бъди жива и здрава!!! -
Благодаря, Дани!
-
Ох, Петя! Не знам какво да кажа...Знам само, че онова, което прочетам от теб, хваща за гърлото и стиска. Не всеки може така.
-
Добре си дошла, Минка!
-
Страхотно!Ти си извор небесен!Поздрав
-
Сашо, радвам се, че намираш време за разказите ми!
-
Хубав, с голяма образност и вълнуващ разказ,
в който се отразяват битие, нрави, обичаи, предания...!
Написан с много майсторство, въображение и мъдрост!
С малко закъснение, Честит Рожден Ден, Петя!
Много здраве, любов и щастие!
-
Николина, благодаря, че прочете!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-321283047.html"><img src="http://s3.rimg.info/cfe7755a8090521c8a58c29532225f27.gif" ></a>
малко на патерицижива и здрава,много хубав разказ -
Благодаря ви! Скъпи са ми миговете с вас...
-
Благодаря за великолепния разказ!
-
С Ивон! Честито и наздраве, Петя! Бъди щастлива!
<a href=" http://vbox7.com/play:6d5267be " target="_blank">Музика >>> </a> -
"Земя на Бога, дето едно крушово семенце не разделя братята... А щастието е мигът, в който заедно режем въжето. По-страшно е онова, което идва от несрязаното..."
Красив и изпълнен с огромно количество мъдрост разказ! -
Хубаво пожелание! Стопля!
-
Честит Рожден Ден, Петя! Да си здрава, влюбена и щастлива и все така великолепно да пишеш!
-
Отново съм някоя, защото ви има! Благодаря!
Не си закъсняла, Шушка...Днес ставам на 25 -
Много хубаво!!!
Поздравления,Петя!
Честит и усмихнат да е празникът ти! -
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1056661383.html"><img src="http://s17.rimg.info/0332717cb473e92b8660d06597d3fd2b.gif" ></a>
-
Благодаря, за страхотния подарък, Пипи!
Честит Празник, Слънчице! Благословена и благодатна, да е годината пред теб! -
Ивон, Чоно,Илко, Дочка, Елена, Веска и всички вие, приятели, радвам се имах време, за да споделя нещата, които ме издигат и вдъхновяват с вас!
И както Пипи подарява на рождения си ден,чувствайте се поздравени и на моя:
http://www.youtube.com/watch?v=co2XAGQsEg0&feature=related
-
Много мъдрост и човещина пресъздадени с талантливо перо! С поздравления, Петя!
-
Целунал те е Бог.И те е пратил по земята да разказваш...
-
Удоволствието бе изцяло мое, че прочетох!!! Единственото, което мога да кажа е: ВЪЗХИТЕНА СЪМ!!!
-
Радка Миндова,Мария,Румен Вучков,Милена, Галина, Ваня, Жанет, Роси, Силвия, благодаря, че оценявате това, което правя...И само пишейки съм по-голяма и от себе си!
-
Талантливо, многопластово...Браво!
-
Умееш го!
Поздрав! -
Български талант си!Поздрави!
-
Поздравления, Петя!
Разказа ти, е така завладяващ.... -
Който може,си го може.
Адмирации отново за теб,Петя! -
"Скараха се братята кое семе е тупнало по-далече. Срязаха коренищата си... Подадоха си ръце, навъсено и тръгнаха подир хвърленото..."
И чума идва, когато са срязани коренищата... -
Мъдрец си, Петя!
Думите ти са парещи послания...
Благодаря ти, за великолепния разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
