snejana1907 (Снежана Миленова)
26 3
20.08.2010 г., 22:34 ч.

Нека съдбата ме настигне 

  Проза » Други
867 1 4

                    Лутам се, объркано е всичко. Лутам се в своята съдба. Обърканост... Да направя ли това, което трябва, или да изкажа това, което искам. Не, аз нямам право на нищо. Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен. 

                   Аз съм силна. Но защо се лутам? Колебанието ми е признак на страх. А този страх предизвиква в мен мълчание, сякаш искам да избягам. Не мога да говоря с думи, но очите ми говорят. Не мога да отроня и дума, искам да запазя момента като спомен. Искам да попивам всичко - всяка дума, всеки поглед, всяко усещане... това ще ме топли винаги. Тези откраднати мигове... са моето лутане.

                   Затова сега трябва да се откажа от всичко в тази съдба. Притъпена е болката,  щом душата е свикнала да страда. Сълзите галят лицето ми с години. Аз не мога да бъда щастлива, защото непознато е това чувство и то ме плаши. Сега съм много изплашена... наистина... адски много. Крещя от отчаяние. Искам да изчезна завинаги. Не мога да се боря, не издържам да се лутам, не понасям този страх. Ще избягам, нека съдбата ме настигне сама.   

 

© Снежана Миленова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако някой не иска да бъде настигнат от Съдбата, не би заложил в публичното пространство мрежите на "почувствано" Пророчество !!! ??? При това с извлечени поуки, отправени съвети и дадени обещания за продължение!!! ??? Няма нормално обяснение !!! ???
  • Няма възторг без страдание !!! Така, че възторгът предстои !!!
  • Я вдигни глава дете,ако се надяваш на съдбата тя ще те разочарова!
  • Обърках се.
    "Не трябва да наранявам никого, защото никой не заслужава да бъде наранен... освен мен."
    "това ще ме топли винаги. Тези откраднати мигове... са моето лутане.
    Затова сега трябва да се откажа от всичко в тази съдба."
    Заради едни крадени мигове, да се откажеш от всичко друго?!
    "Притъпена е болката, щом душата е свикнала да страда."
    Кой е е приучил тази душа да страда?! Защо?!
    "Аз не мога да бъда щастлива, защото непознато е това чувство и то ме плаши."
    Опитай, за да видиш, може пък да ти хареса да бъдеш щастлива. Докато е непознатом така ще е!
    "Не мога да се боря, не издържам да се лутам, не понасям този страх."
    Не искам, може би?! Е, направи нещо, щом не издържаш! Какво е това Не мога, опитай поне!!! Как си с ръцете?! Я хвани съдбата в свойте ръце!!! Объркано, неясно, лутащо. Ще объркаш и съдбата какво точно да прави.



Предложения
: ??:??