di_t (T.Т.)
227 5960
10.05.2023 г., 22:23 ч.

 Неканената - 3 край 

  Проза » Разкази
456 3 18
3 мин за четене

              Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...

            Ден втори…

    Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чета за комата. Все лошотии… Чета...и унинието ме сграбчваше все повече и повече...

 Чудех се какво ли сънува…беше пристъпила в другия свят…

 Всеки ден със свити сърца, все повече омърлушени  точно в 13,30 чакахме пред реанимацията да излезе дежурният доктор и да ни даде сведения.

             - За съжаление няма реакции…няма промяна… - като чуехме това си тръгвахме с наведени глави.

         Ден десети…

Отивах към болницата без никакво желание… Тътрех се в коридора като насън…

          Вече не вярвах в чудеса… Честно казано, бяхме съкрушени… бяхме я отписали, макар че ме е срам да си го призная…

Ден четиринадесети…

Стояхме със съпруга й в коридора  и мълчахме както винаги. Имаше още няколко чакащи като нас. Всички се поглеждахме като изплашени врабци…

Един млад доктор излезе и ни повика.

              -  Пациентката  нощес излезе от комата! Има слаба реакция! Но е обнадеждаващо!  Сутринта ще я преместим в общото отделение… не вече за реанимацията…Извън опасност е…Съпругът трябва да е придружаващ…

 

         Гледахме доктора и не вярвахме на очите си! Бяхме толкова измъчени и стреснати, че не можехме да асимилираме какво ни казва…

                    Ден петнадесети…

              Сестра ми проговори … тихичко, но проговори… Започна да свива ръце…Имаше реакции…

             Вече имах кураж, че е прескочила трапа… Сърцето ми се поуспокои. Имах голяма надежда, че всичко се е оправило… Вече не бях като навита пружина…Уверена  усмивка се появи на лицето ми… Исках на целият свят да кажа, че тя ще живее!

     Благодарях на Бог и на Вси светии за оцеляването!

     Вечерта,  най – накрая след двете кошмарни седмици спях като заклана.   

                           На другия ден …

       Телефонът ми звънна рано.

                    Съпругът й.

                       Боже какво става? Взирах се и не исках да натисна зелената слушалка.

                  - Сестра ти се влошава… Преляха й една банка кръв, трябва да се възстанови тази банка в кръвния център.

                  - Отивам да дам кръв – избълвах бързо.

     Веднага се разбудих. Божичко!! Неее...Не! Нееее... отново...пак ли...

  Грабнах си ключовете и чантата…Тичах по стълбите…

         Запалих колата и натиснах до дупка газта. Гадеше ми се от нерви.

         Дадох кръв. Стисках юмрука, докато точеха… Обърнах очи настрани… да не ме вижда сестрата, че плача… плаках без звук…

            В главата ми пак кръжаха оси…жилещи и ненаситни…

         Излязох от кръвния център. Прилоша ми… олюлях се и се облегнах на стената…

       Телефонът изпищя…

        Продължи да пищи…

        Не можех да отворя…страх  ми скова гърлото…Сърцето ми се беше качило там… Ушите ми бумтяха…

                       Изписка смс…

                    Отворих го с трепереща ръка…

                                      Светле, сестра ти почина…Светла й памет…

                     Гледах безумно...

                     Бях като в транс...

                     Не може да е истина!

                     Мозъкът ми не възприемаше нищо...

            Тогава я видях... Онази... Висока като върлина, кокалеста и грозна... Зла...

               Неканената...

          Нахална и надменна...        Смъртта...

     Замахна с косата... И се изкикоти...

      Аз разперих ръце... Да я прогоня...

     Но  краката ми се огънаха...пред очите ми...стана черно...

          Черно...черно...пустота...потъвам...

                      Свлякла съм се на земята...

      ………………………

           

         Изминаха четирдесет дни… Знам, че вече е на небето… Но все още не мога да проумея, че вече я няма…

              Да съдим ли болницата, че са изключили парното и две седмици са я държали в реанимацията на три градуса в стаята? Че е пипнала пневмония от студ… че е нямало филтър на апарата за въздух?

        Т ова е безумието на системата… изкара успешно операцията, излезе геройски от комата, а я убиха…

          Гледам нощем звездите… и плач ме задавя…

             Звездите…Бляскащи и далечни…

                      и все още  я търся…там горе…

                        …някъде във вселената…

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??