Неканената - 3 край
Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чета за комата. Все лошотии… Чета...и унинието ме сграбчваше все повече и повече...
Чудех се какво ли сънува…беше пристъпила в другия свят…
Всеки ден със свити сърца, все повече омърлушени точно в 13,30 чакахме пред реанимацията да излезе дежурният доктор и да ни даде сведения.
- За съжаление няма реакции…няма промяна… - като чуехме това си тръгвахме с наведени глави.
Ден десети…
Отивах към болницата без никакво желание… Тътрех се в коридора като насън…
Вече не вярвах в чудеса… Честно казано, бяхме съкрушени… бяхме я отписали, макар че ме е срам да си го призная…
Ден четиринадесети…
Стояхме със съпруга й в коридора и мълчахме както винаги. Имаше още няколко чакащи като нас. Всички се поглеждахме като изплашени врабци…
Един млад доктор излезе и ни повика.
- Пациентката нощес излезе от комата! Има слаба реакция! Но е обнадеждаващо! Сутринта ще я преместим в общото отделение… не вече за реанимацията…Извън опасност е…Съпругът трябва да е придружаващ…
Гледахме доктора и не вярвахме на очите си! Бяхме толкова измъчени и стреснати, че не можехме да асимилираме какво ни казва…
Ден петнадесети…
Сестра ми проговори … тихичко, но проговори… Започна да свива ръце…Имаше реакции…
Вече имах кураж, че е прескочила трапа… Сърцето ми се поуспокои. Имах голяма надежда, че всичко се е оправило… Вече не бях като навита пружина…Уверена усмивка се появи на лицето ми… Исках на целият свят да кажа, че тя ще живее!
Благодарях на Бог и на Вси светии за оцеляването!
Вечерта, най – накрая след двете кошмарни седмици спях като заклана.
На другия ден …
Телефонът ми звънна рано.
Съпругът й.
Боже какво става? Взирах се и не исках да натисна зелената слушалка.
- Сестра ти се влошава… Преляха й една банка кръв, трябва да се възстанови тази банка в кръвния център.
- Отивам да дам кръв – избълвах бързо.
Веднага се разбудих. Божичко!! Неее...Не! Нееее... отново...пак ли...
Грабнах си ключовете и чантата…Тичах по стълбите…
Запалих колата и натиснах до дупка газта. Гадеше ми се от нерви.
Дадох кръв. Стисках юмрука, докато точеха… Обърнах очи настрани… да не ме вижда сестрата, че плача… плаках без звук…
В главата ми пак кръжаха оси…жилещи и ненаситни…
Излязох от кръвния център. Прилоша ми… олюлях се и се облегнах на стената…
Телефонът изпищя…
Продължи да пищи…
Не можех да отворя…страх ми скова гърлото…Сърцето ми се беше качило там… Ушите ми бумтяха…
Изписка смс…
Отворих го с трепереща ръка…
Светле, сестра ти почина…Светла й памет…
Гледах безумно...
Бях като в транс...
Не може да е истина!
Мозъкът ми не възприемаше нищо...
Тогава я видях... Онази... Висока като върлина, кокалеста и грозна... Зла...
Неканената...
Нахална и надменна... Смъртта...
Замахна с косата... И се изкикоти...
Аз разперих ръце... Да я прогоня...
Но краката ми се огънаха...пред очите ми...стана черно...
Черно...черно...пустота...потъвам...
Свлякла съм се на земята...
………………………
Изминаха четирдесет дни… Знам, че вече е на небето… Но все още не мога да проумея, че вече я няма…
Да съдим ли болницата, че са изключили парното и две седмици са я държали в реанимацията на три градуса в стаята? Че е пипнала пневмония от студ… че е нямало филтър на апарата за въздух?
Т ова е безумието на системата… изкара успешно операцията, излезе геройски от комата, а я убиха…
Гледам нощем звездите… и плач ме задавя…
Звездите…Бляскащи и далечни…
и все още я търся…там горе…
…някъде във вселената…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
