Срещнахме се преди време. Странно дори до днес не сме сигурни преди,точно колко. Бяхме в Америка. Мястото на неограничените възможности. Той си беше шматка още от тогава. Труден и интересен. Ако всички казват бяло, той щеше да ти каже зелено. Нещо странно имаше в него и различно. Забъркваше се в нещо и знаеше,че го прави, но все пак не се отказваше. Хиляди глупости ми се въртяха в акъла. Какво иска, защо го иска, всичко от днес до утре ли е ?... Оставах без определена и ясна представа за човека, с който излизах... Мълчеше много, но всъщност казваше достатъчно. Хем загрижен, хем му беше все тая. Интересен тип със скрито минало. Не говореше за себе си и обичаше да слуша, мойте глупости. Спокоен и понякога, не чак толкова. Като му кажеш спри до тук, натиска с пълна газ. Като се надъхаш, те спъва рязко. Личеше му, пазеше се от нещо, което може би му беше не понятно или по-скоро изпитано... Минаха няколко много бързи дни, в който не разбрах и капчица за самия него и все пак го допуснах да м ...