6.09.2019 г., 19:53 ч.  

Никой 

  Проза » Разкази
287 8 17
31 мин за четене

© Дон Бъч Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Лила1, благодаря, robertratman! Благодаря още веднъж на всички, които се отнесоха с внимание и заеха позиция! Това е феноменална подкрепа и съпричастност! Относно финала - трудно ми е да го променя. Част от вторичните сюжетни линии и герои наистина се родиха спонтанно в хода на писането, но финалът беше заседнал в главата ми с голяма категоричност още отначало. И ретроспекциите целяха да го обяснят. За мен такава е житейската закономерност - навярно други автори биха потърсили друг финал, но аз не успях да го открия.
  • Дон Бъч, много ми хареса разказа ти - историята, подисторите, настроението... Не съм чел много от по-дълги разкази тук, които да са така добри. Ако може да си позволя ще ти дам един съвет - разбира се, ако искаш го последвай - на разказът му трябва още малко, за да стане наистина страхотен. И това е краят. Някак си не виждам дотам Нико да се превърне в Никой, защото съветът му не е приет и Снежана решава да приема съдбата си и реалността, така както я приема. Не знам как ще го завържеш, за да промениш края или дали ще решеш, че си струва. Обикновенно не давам съвети, но разказът ти иначе е прекрасен
  • Поздрав за добрият разказ и страхотно му име, само дето краят беше като удар с бутилка.
  • Скъпи Мариана, Смуут и Йоана - благодарности за прочита и вниманието! Мисля, че страданието на рухналия е по-могъщо от силата на борбения. Защото е неизчерпаемо. И тъй слабият надвива силния. Затова финалът е такъв.
  • Жалко, че финалът е такъв, но наистина - страничен човек рядко може да помогне в такива ситуации... Може би така е по-реалистично, за жалост...
  • Двуфокусната идея на разказа е рамкирана много добре от историята на Ники. Сполучливо преплетени персонажи, описващи и засилващи усещането, но само лично на мен леко ми "куца" Снежина, просто ми "звучи" неправдоподобно в началото. Вътрешните демони винаги са по-силни от всякакви външни! Хубаво написан разказ, поздрав!
  • Много интересен и силен разказ, за силно болезнена тема.
    Беше удоволствие да прочета.
    Що се отнася за вида на текста, то в сайта се губи част от форматирането при качването му и аз не знам защо. Но този разказ не изглежда зле.
  • Благодаря още веднъж на всички приятели за поощренията, за топлите коментари и най-вече за отношението към темата. Помагате! Дори да не го усещате, помагате много!
    Изразявам голямо съжаление за ужасния начин, по който се визуализира текста, и поднасям извинения на читателите! Не съм искал да изглежда така, той и първоначално не стоеше по този начин. Трудно ми е да намеря обяснение, но ще се опитам да го поправя.
  • Обикновено не чета толкова дълги текстове в този сайт, но този ме грабна от първите редове. Обичам дълбоко психологически текстове, а тук е демонстрирано много прецизно разбиране на човешките отношения и поведение. Да не пропусна и талантливия начин на писане. Поздравления!
  • Не мисля, че ми се пише коментар, след прочита...Но тези редове, събрани в 34 минути си струваха всяка секунда, че и отгоре. Ще завърша така: Който и да ти казва, че не ставаш за писател, че грешиш някъде, или че нещо не му харесва от това...Не го слушай! Трий! Ставаш, и то много повече от "ставаш". И редовете ти го крещят, и героят, и всичко, безкрайно събрано в историята. За втори път виждам в този сайт нещо с такава дължина и безкрайна дълбочина на разбиране. Първото произведение беше различно по жанр, твоето...Все едно...Просто пиши така, защото имаш очите, сърцето и онова, което не е дар, не се и възпитава,а се изстрадва - вътрешният взор за дъното на нещата. И бъди все такъв човек!
  • Заслужава си четенето! Написаното показва отношението на автора към семейното насилие; и към насилието въобще,като поведение и средство което въздейства върху човешката психика.Насилието оставя трайни белези в детската душа и деформира трайно,бих добавил,невъзвратно поведението на потърпевшите.Темата е обширна и не е необходимо да се разпростирам.
    Приеми моите поздрави,Дон Бъч!
  • Благодарности на всички приятели за отделеното време и отношението към разказа! Надявам се да не е отегчил. Изключително благодаря за направените коментари - зарадвахте ме до един със сериозните си, задълбочени и искрени отзиви! Бъдете здрави, скъпи момичета и момчета, благодаря ви още веднъж!
  • Най-голямата заблуда е да си въобразяваш, че си щастлив чрез друг. Някой ако не е научен от малък да уважава себе си, ще трябва или много бой да изяде (не буквално) докато се научи, или ще се научи твърде късно.
    Битието определя съзнанието - в днешно време а бездушие или комерсиализация често сме готови всеки "пристан" да приемем като свое битие, та дори и за малко да се чувстваме добре...
  • Прекрасен разказ. "... цял живот една жена няма да вържеш. ... заявявайки че с него се чувства обвързана почти до задушаване."- два различни момента от живота на героя, но показващи колко е кратък пътя между "връзването" и "задушаването". Болна тема на общество, в чиято психика е насадено, че "тормозът" е начин за съзряване или насилието е начин за дисциплиниране... дълбоки корени и извратена патология, която авторът обрисува с майсторски похвати. Трябват много лични усилия, за да спреш да търсиш приятелството на "Блек енд Уайт". А госпожата има право на избор и следващия път случилото ще е резултат от нейния избор. А може би и изглеждащите "безучастни" тогава ще бъдат с един повече... Поздравления, Бъч!
  • Ако беше г-н Никой, щеше да остане на терасата, повярвай и нямаше да си мръдне пръста, още по-малко да се опитва да помогне.
    Прочетох с пауза, за да поема въздух, в тъмния шрифт си обобщил точно. Но аз искам да спомена пак тези, които чакат леш. Защо са безучастни и защо мълчат. Страх ли е това? За да премълчава нещо някой, значи има нещо сбъркано и в него. Нещо уродливо, което крие зад вратата на терасата си. Насилието и побоят, без значение дали са над мъж, жена, дете, (вербалната агресия, може да бъде дори по-жестока) осакатяват до живот. А някои просто следват модела на миналото си и го повтарят върху някой невинен, обикновено най-близко попадналия.
    Не знам за героят ти, но аз вярвам в неговата воля и че ще намери път към себе си и детето си, което е възможно да му даде много повече отговори, отколкото той сам на себе си.
    Много силно предаваш посланията Дон Бъч, дано достигнат и повлияят на повече хора.
  • Страхотен разказ и стил на писане. Прочетох с удоволствие. Засегнал си тема, която за жалост става все по-актуална. Домашното насилие се увеличава с обедняването и профанизирането на хората и най-лошото е, че то се отразява на психиката на децата.
  • Отлично написан разказ. Звучи кото биографично повествование. И засяга темата за насилието на жената от мъжа. Безусловно важна тема. Насилието е нещо отвратително. Но има жени, които буквално се пристрастяват към насилниците си. Описал съм това в разказа си: https://otkrovenia.com/bg/proza/obiknovena-sluchka
    Може би това е един частен случай на т.нар. стокхолмски синдром. При всички случай, Дон Бъч, те поздравявам за перото ти!
Предложения