Нямам време за глупости 

213 1 8

Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Средно-статистическо ежедневие:
6.30 ставане от леглото
6.30-7.30 тоалет, закуска, обличане и в колата( в по-лошия случай градския транспорт)
7.30-8.30 пристигане на работното място(тук спестяваме неприятни подробности за пътуването)
8.30-12.30 Губене на ценно време за жълти стотинки или за добри пари(кой как се уреди)
12.30-13.00 Нездравословен, незадоволителен и досаден в повечето случаи обяд.
13.00-17.30 Отново губене на време с чужди хора, повечето възможно най-далечни от понятието ближен.
17.30-18.30 Прибиране в къщи(отново спестяваме подробностите за пътуването)
18.30-19.30 Домашни задължения, приготвяне на вечеря и размяна на няколко думи с другите членове на семейството(прекалено сме уморени за други дейности), докато по телевизията върви поредния епизод на някой посредствен телевизионен сериал.
20.30 Умората побеждава и идва сънят. Точка."
"-Дали не съм станала социопатка или съм си само патка".  Това си мислеше Марина в 7 часа и 31 минути докато заключваше желязната врата на стария си панелен апартамент. С обичайната си уверена крачка тя стигна до асансьора, който беше на етажа, отвори вратата,влезе в кабинката и нетърпеливо зачака да се затвори дразнещо бавната врата. "-Айде бе! Нямам време!" си помисли тя и натисна бутона за първия етаж. Това беше и последната и стройна мисъл. Асансьорът полетя надолу с бясна скорост и после с оглушителен гръм спря на дъното на шахтата.  Старата панелна сграда се разтресе.
Усетили шума и вибрациите живущите започнаха един по един да се подават от апартаментите си и да се питат един друг какво е станало.
Само бай Минчо възмутеният съсед от втория етаж се провикна гръмогласно:
Аман от ваш,те ремонти бе гадове! Кое време е!  

© Павел Красимиров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
„Времето е най-простото нещо” »

9 място

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПавелКрасимиров (Павел Красимиров) Благодаря ти Ани. Като за първи опит и аз си мисля, че става. Градивната критика поздравявам със стихчето ми "На критиката с любов"
  • Мильо (Мильо Велчев) Разрешихме му да играе с нас футбол, макар че едва ли има на света по-непохватен човек от него. Съгласихме се, че не е задължително да си Роналдо или Меси, за да изпитваш наслада от ритането на топка. Всеки има право на това удоволствие. В края на мача той бе най-щастливият човек на света, макар че уцели топката само веднъж. А и никой от нас не пострада. Следиш ли ми мисълта, Читателю? Нещо си сърдит. Да не те е ритнал някой по кокълчетата?
  • Bezzhichen (Безжичен) Не намирам за нужно повече да коментирам.
  • Bezzhichen (Безжичен) Въпрос на виждане... Винаги си казвам мнението и за този текст това е съвсем твърдо - просто моето мнение. Твърдо!
  • Bezzhichen (Безжичен) Може ли някой смислено да ми обясни този текст какво по-точно е? Защото аз го виждам като безсмислица. А може би е опит за драма (драматична случка) - е, не се е получило.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.