Нямам време за глупости
Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Средно-статистическо ежедневие:
6.30 ставане от леглото
6.30-7.30 тоалет, закуска, обличане и в колата( в по-лошия случай градския транспорт)
7.30-8.30 пристигане на работното място(тук спестяваме неприятни подробности за пътуването)
8.30-12.30 Губене на ценно време за жълти стотинки или за добри пари(кой как се уреди)
12.30-13.00 Нездравословен, незадоволителен и досаден в повечето случаи обяд.
13.00-17.30 Отново губене на време с чужди хора, повечето възможно най-далечни от понятието ближен.
17.30-18.30 Прибиране в къщи(отново спестяваме подробностите за пътуването)
18.30-19.30 Домашни задължения, приготвяне на вечеря и размяна на няколко думи с другите членове на семейството(прекалено сме уморени за други дейности), докато по телевизията върви поредния епизод на някой посредствен телевизионен сериал.
20.30 Умората побеждава и идва сънят. Точка."
"-Дали не съм станала социопатка или съм си само патка". Това си мислеше Марина в 7 часа и 31 минути докато заключваше желязната врата на стария си панелен апартамент. С обичайната си уверена крачка тя стигна до асансьора, който беше на етажа, отвори вратата,влезе в кабинката и нетърпеливо зачака да се затвори дразнещо бавната врата. "-Айде бе! Нямам време!" си помисли тя и натисна бутона за първия етаж. Това беше и последната и стройна мисъл. Асансьорът полетя надолу с бясна скорост и после с оглушителен гръм спря на дъното на шахтата. Старата панелна сграда се разтресе.
Усетили шума и вибрациите живущите започнаха един по един да се подават от апартаментите си и да се питат един друг какво е станало.
Само бай Минчо възмутеният съсед от втория етаж се провикна гръмогласно:
Аман от ваш,те ремонти бе гадове! Кое време е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Красимиров Всички права запазени
