В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха поставили във ваза. Допуснах, че във вазата има вода и оттам се появи изводът, че...
Стига глупости.
Викахме му Главния.
– Той е говедо! – съобщи съпругата му, когато влезе в хола, така де, в залата. Значи имал и друго име Главния.
– Добро утро, мис! – рипнах.
– Не съм мис, мисис съм! По дяволите!
– Но защо... – Исках да я попитам защо е в това състояние. Нали съм гастроентеролог, мога да я изкормя, ако има нужда от това. Клиентите ми понякога се оправят напълно по този начин.
– Но, другарке... – Опитах да сменя обръщението.
– Как ме нарекохте? Простак!
Това за другарките го знам от младостта си. Тогава другаруването ни създаваше възможност да живеем заедно, весело и бедно. Но сближаването беше не ...