Оливия и Джон - 2 част
Произведение от няколко части « към първа част
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я мами. Трескави мисли се въртяха в главата й. Първо беше изумена от изненадата, а сега се чувстваше предадена от съпруга си. Яростта заклокочи у нея. Пушеше, но това не я успокои. Кръстосваше в павилиона като побесняла пума. Отвори барчето и извади една бутилка. Отсипа два пръста уиски и ги глътна наведнъж. Спиртът опари гърлото й, но една топлина се разля в стомаха й. Тя се закашля. Изпуши още една цигара, като никаква идея нямаше в главата си. Изрита табуретката до масата. Удари си крака и изпищя.
Дали да му кажа, че знам? Или да продължа както досега, все едно нищо не се е случило? Зависеше от Джон. От парите му. Беше добре осигурена. Спомни си мизерията в Санта Розалия. Гласовете се бореха в главата й. Искаше да му извие врата на този кучи син и да го смачка. Но гордостта й отстъпи пред благоразумието.
Вдигна бутилката и отпи още една дълга глътка. После оправи табуретката и се изсмя нервно от безсилие.
Оливия влезе във фоайето и се престори, че сега пристига.
- Има ли някой – весело подвикна тя.
- Даааа…любов - Джон й отвърна от хола.
Беше седнал на канапето и превърташе каналите по телевизията.
- Здравей, любими – Оливия надникна от вратата – Отивам да си взема душ и идвам.
Изтърча по стълбите към спалнята им. Отвори нощното си шкафче, прибра пистолета под списанията.
Съблече си дрехите и влезе под душа. Водата се плисна върху косата й. Постоя без да помръдва. После заплака. Сълзите й се отмиваха от водните капки. Сложи си малко шампоан на тялото и взе енергично да се търка. Гнусеше се от лъжите на мъжа си.
Излезе от банята, но не беше освежена, а стъпкана.
Извади пистолета и го поддържа в ръка. Желязо. Около килограм. Но сее смърт.
Хладната стомана я успокои. Сив, чисто нов и гладък... Проблясваща цев. Пръстите й прилепваха идеално на дръжката. Вдига предпазителя. И натиска спусъка. Цък...цък...и край. Беше още побесняла. Мексиканската й кръв кипеше неудържимо.
Прибра го пак. Замаяна от мислите си. Но някаква увереност я изпълни. Почувства, че има контрол. От това желязо...
Ще я застрелям…тази кучка…която и да е… или него да подредя? Ха...хааа...ааа...
Изсмя се високо и пискливо.
- Ливииии… - викаше я Джон.
Оливия напръска малко от парфюма си. Облече се и слезе да посрещне съпруга си. Този мерзавец!
Вървеше по стълбите като сомнабул и се държеше за парапета да не падне.
Я, стига…стегни се момиче…раздай картите...изиграй малко театър...
Влезе в хола и със сияйна усмивка седна до Джон. Той я придърпа и я зацелува по устните. Ръцете му разкопчаха блузата й, свалиха дантеления й сутиен, нетърпеливи помилваха гърдите й. Джон се наведе и ги зацелува. Езикът му засмука зърната й. После я разтвори и нежно навлезе в нея.
Оливия затвори очи. Не почувства нищо. Как ще го изтрае? Не искаше да го гледа. Отвърна глава. Не можеше да избяга, беше в клопка, затова се престори, че всичко е наред...
Джон свърши и се претърколи на една страна.
Пръстите му бяха в косите й. Подръпна една къдрица и я целуна.
- Ливи...Ливи...моето горещо капучино...
Джон пак се притисна о нея.
Оливия стисна зъби. Може ли да бъде такъв двуличник? Погледна го. Беше като влюбен съпруг. Идеален. Лъжец от класа. Потисна мислите си.
Вечеряха и излязоха при басейна. Тя отпиваше малки глътки от чашата с бяло вино и разсеяно гледаше водата. Джон пиеше трета чаша скоч. Беше се отпуснал на шезлонга. Скоро започна да похърква и заспа.
Не можеше да го понася. Правиха секс, но почувства единствено отвращение … искаше да претрепе това лъжливо копеле. Дали да не пусне приспивателно в питието му и да го блъсне във водата? Щяха да я заподозрат. Винаги прислушваха съпрузите при нещастен случай.
Или да наеме някой. Да не си гори ръцете. Някой да го проследи и да ги снима. Ще се разведе с Джон. Да! Няма да продължава с него. Не може да му прости, а да се преструва е твърде трудно.
Представи си как някой здравеняк натупва съпруга й, той лежи на земята здраво наритан.
Само това заслужава!
Май съм луда...бях луда от любов, сега съм луда от ревност...и от отчаяние...
Взе му телефона от масата и се взря в съобщенията. Чете достатъчно.
Брадичката й потрепери. Едва се сдържа да не изхвърли телефона му във водата.
Оливия измърмори нещо на испански под носа си и тръгна към къщата. Погледна го от прозореца, преди да спусне щорите и въздъхна.
Всичко се беше променило.
Защо така я болеше? Защо...
От яд, изпадаше в меланхолия. От решителност – в инертност.
Да си го върне? Да каже - да - на новия доктор, който я гледаше прегладнял? Да го заболи, както нея я боли?
Да се остави на течението, да се преструва, че всичко е окей? Да се бори със себе си … и кое е най – правилното в случая? Наранената гордост или благоденствието й?
Още повече се объркваше.
Взе едно приспивателно. Да изчезне тази нощ в сънищата си.
Разбра, че го мрази. Край на илюзиите...
Сви се на леглото и затвори очи. Беше много уморена. Чувствуваше се като спукан балон. Празна. Употребена и излъгана.
Мечтите й за щастие се бяха разбили на хиляди парчета.
Продължава…
© Tаня Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Чудех се откъде ми е познат този тандем - Оливия и Джон. И ми просветна - Оливия Нютън-Джон и Джон Траволта, как се казваше оня филм? На английски има една непреводима игра на думи с фамилията на актрисата - саркастично ѝ викат Мис Неутронна Бомба. Траволта побългарено може да стане Три Волта
Така че тук ще пада трепане, сядам в киносалона и си сипвам едно -
Поздрави, момичета!
-
На обаянието, с което разказваш, Таня, особено помагат тия къси изречения, сякаш са изстрели! Ама защо толкова бързо свършва всяка част, та ми се иска още и още...Ето затова обичам разказите- няма метафори, няма измислени думи да удурдисат на някоя рима! Адмирации!
-
Хммм, трудна дилема. Зариби ме 🙃 Нататък!
-
Следя с удоволствие, Таня!❣️ Имаш усет към детайлите, добре водиш сюжета и го правиш увлекателно!
Браво!👏🌷🌹 -
Поздрави,Миночка!
Благодаря, че прочете! -
Много ми хареса. Увлекателно четиво, което се чете на един дъх! Поздрав!
-
Тайна, трябва да има обрати
-
Таня, вълнуващо е! Чакам продължението с нетърпение!
Ще ги съсипеш тези САЩ, ха-ха!
Опитвам се да разбера как ще продължиш, но не мога. При теб сюжетът винаги е интересен! -
Да, продължаваме сагата
-
Добра втора част.Чакам третата Таня.
-
Гледала съм само по филмите
-
Таня, само ако знаеш как се карат!? Жив спектакъл!🙂
-
Вярно, латиносите бързо кипват
-
Продължавай,Таня! Да видим, до къде ще я докара тая мексиканска кръв, че те са люти като чили!
-
Пак ще напиша - Джон ще каже прословутата фраза - 'Не е това, което си мислиш' .. ама - да видим ... вероятно в десета глава
-
Продължаваме
-
Добре върви...
Натам? -
Не си поплюва
Мексиканска кръв -
Мхм,лошо.
-
Доста съобщения има в телефона, цял роман
Поздрави!!! -
То съобщението май обърканоза друг получател,дано.Поздрав.
-
Ако не влезе в правия път и не се разкайва
-
🙂 Не го убивай, моля те.
-
На кръстопът е
-
Дано не го гръмне. Нямам търпение за следващата част. Поздрави.
-
Поздрави Младене!
Благодаря , че прочете и втора част и за "любими"!
Хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
