exuded (Владимир Георгиев)
629 1291
29.03.2023 г., 21:32 ч.

Опровержение 

  Проза » Други
264 3 5
2 мин за четене

Любовта е единственото нещо, което можем да опровергаем приживе.

Така ли?

Така ми се струва.

И как ще опровергаеш това нещо? С омраза ли?

Омразата не е антипод на любовта.

А кое тогава?

Безсърдечието.

Какво е пък това? Всички имаме сърца.

В това е проблемът. Ние сме всички кардиологични, имаме вени, далак, това и онова. Някои от нас дори имат памет и ум.

... 

Бъзикаш се.

Не.

Какво искаш да кажеш? Всички имаме памет и ум, доколкото знам. Я се стегни!

...

Двамата не спореха. Бяха на едно мнение.

Бяха седнали в беседката на двора и се чудеха защо няма някой друг да спори с тях. 

Защото те не спореха. Възмущаваха се от другия в себе си.

В беседката на двора седеше сам човек. Върху възглавницата на своите години. Искаше да обича, но вече не знаеше кое е достойно. Да мрази вече не можеше. И му трябваше знак какво да прави в промеждутъка, в междучасието на живота и съня. Да играе с шишарки на двора на своето детство? Може. Обаче вече няма шишарки. Съвремието отряза боровете. Да потанцува с любимото момиче? Нея друг я взе. Да се запише на батут? Това вече го няма. Или отново да стане джудист? Биваше го. Обаче джудо не се препоръчва на тези години, този спорт е философия: важото е да са научиш да падаш.

 

...

Какво, казваш, друже, е любовта? Живот без джудо? Без батут ли?

Не, не съм казал нищо.

Обаче го чух. Не съжалявам нито за едното, нито за другото. Сърцето ме боли.

Значи си болен и ще умреш.

Едва ли. Защо си ме ръгнал да умирам?

Защото още не си опровергал любовта.

Аха. Ми давай тогава ти, да те видим!

Аз още не съм научил изкуството да падам.

Значи никога не си тренирал джудо.

Не, никога не съм летял.

 

...

- Девойче, помогни ми да стана.

- Защо?

- Защо не мога.

- Как да не можеш?

- Мързи ме.

- А ако те поканя в апартамента си?

- Ти чие момиче си? На Стойно от петия етаж ли? Ще те кажа на баща ти, да знаеш.

- Не, не съм. От другаде съм родом. Тук съм студентка и заработвам с каквото мога. Под наем съм.

- И какво можеш?

- Мога да ти дам ръка да станеш.

- И сам мога!

 

...

- Било ли си влюбено, момиче? 

- Да.

- Как изглеждаше младежът?

- Не съм се влюбвала в човек.

- Айде бе! А в какво?

- В надежда.

- И на колко години е тя?

- Любовта няма възраст, чичка. Или ще ме опровергаеш?

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи, Ивита. Благодаря за любми.
  • Ооо! Браво, браво! Много интелигентно е поднесено, Влади!
    ”Аз още не съм научил изкуството да падам.
    Значи никога не си тренирал джудо.
    Не, никога не съм летял." 👍
    Благодаря за удоволствието!
  • Да, така е, омразата не е антипод на любовта, а реакция, като ревността. И се преживява с безразличие.
    Държи в напрежение до края. Хареса ми!
  • Благодаря, Младене.
  • Много, много ми хареса написаното от теб, Владимире. Защото е плод на оригинален размисъл с неочаквани изводи. И защото е поднесено нестандартно:

    "Аз още не съм научил изкуството да падам.
    Значи никога не си тренирал джудо.
    Не, никога не съм летял."
Предложения
: ??:??