Паякът
Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният танц на пеперудите. Мечтаеше да е волен, красив и обичан като тях. Лекотата с която пърхаха под слънчевите лъчи го караше да презира самотното си съществуване.
Изминаха дълги години. Животът на паяка течеше монотонно. С времето постепенно забрави пеперудите и остана само гладът. Единствено той го принуждаваше да излиза от леговището. Мечтите му висяха някъде изсъхнали и умрели, обвити в паяжина.
Една нощ усети странен трепет. Нещо по-различно беше попаднало в капана му или идваше към него. А може би за това копнееше? С изненада видя на лунната светлина друг паяк, но женски. Тя му се усмихна съблазнително.
Беше черна, грациозна с малко червено петно на корема. Интуитивно долови нещо красиво - зловещо в погледа й. Спомни си нечий съвет:
- Бягай! След съвкуплението си с теб, ще те убие и изяде!
Неволно уродливото му тяло потрепери. Спря по инстинкт, но после се отправи уверено към нея. Страхът му беше изместен от безумство. Можеше да е само миг, час или ден, но щеше да лети влюбен като пеперудите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
