Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният танц на пеперудите. Мечтаеше да е волен, красив и обичан като тях. Лекотата с която пърхаха под слънчевите лъчи го караше да презира самотното си съществуване.
Изминаха дълги години. Животът на паяка течеше монотонно. С времето постепенно забрави пеперудите и остана само гладът. Единствено той го принуждаваше да излиза от леговището. Мечтите му висяха някъде изсъхнали и умрели, обвити в паяжина.
Една нощ усети странен трепет. Нещо по-различно беше попаднало в капана му или идваше към него. А може би за това копнееше? С изненада видя на лунната светлина друг паяк, но женски. Тя му се усмихна съблазнително.
Беше черна, грациозна с малко червено петно на корема. Интуитивно долови нещо красиво ...