Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Поканиха ни на гости наши приятели. Събираме се така по един път в месеца, когато ни съвпадне графика с почивките. Този път се уцелихме в петък вечерта. Поводът беше да полеем новия плазмен телевизор и сателитната антена. Отидохме в техния апартамент. Децата им бяха отпратени преди това при бабата на село. Масата отрупана с храна и салати ( въпреки настояването да не правим пищно събиране), водката и бирата студена. Навън беше порядъчно горещо, а вътре прохладно. Апартаментът беше от строените преди много години, тухлен и в горещините беше прохладно. Първоначално разговорът тръгна естествено около работата, после се прехвърлихме на темата за покупката и най-накрая минахме на любима тема – жени и мъже. Тук трябва да спомена, че моята жена ме ревнува адски много. И аз използвам това да я дразня. Много я е яд като и кажа: „ Много важно, мен ме чакат хиляди жени.” Не го показва всеки път, но знам, че е така. Тя също се опитва да ме накара да я ревнувам като подиграва често с мои познати, но аз нали не познавам ревността, не и казвам нищо. И тя пак се ядосва. Мъжът от приятелското семейство също е ревнив, макар и в по-малка степен. Но поне не го показва. Та говорим си ние за мъже, жени и всякакви глупости. Аз им казвам: „ Според статистиката в световен мащаб на един мъж се падали по петнайсет жени. Или може вече да са двайсет. Значи, жена, мисли си колко си добре. Още колко има да чакат за мен...”
При което тя ми отговаря: „ Да, бе. Те питат за теб. Само си седиш пред компютъра, пишеш си и нищо друго не правиш.
Как не правя? – опонирам я аз – А нали съм ти направил две деца. Пък и я кажи как си ме отбила. От колко време не сме го правили? От време оно. То глава, то кръст, то задник, то не знам какво още не те болеше. А аз с моя универсален лечител ще те излекувам за норматив.”
Приятелят ми се смее, а жена му и тя повтаря същото. Така в майтапи и приказки купона е в разгара си. Бутилката водка се търкаля празна, новата е към половината. Жените нали са хитри, пийнаха по една водка и минаха на бира. Обикаляхме по програмите да намерим нещо подходящо за гледаме, но по закона за подлостите нямаше нищо интересно. Пуснахме си музика и се разтанцувахме. Ама нали сме вече във фаза „люляни от вятъра” повече го карахме прегърнати. Естествено всеки с чуждата жена. А като се гушне чужда жена...
Ръцете и на четиримата шареха по телата на партньора си. Правехме се, че не се забелязваме. След всяка втора, трета песен сядахме за „Рекламна пауза”. Тоест да чукнем чаши. После жените ставаха и танцуваха. Ние се оправдавахме, че сме на години и всякакви такива.
„ Само се хвалите за онова, а за танци ви няма. Гола вода сте – вика моята”.
Обръща се към приятелката си и почват да танцуват с едни такива еротични движения, от които кръвта ти завира. Ние ги гледаме и им се радваме. Те ни видяха, че им обръщаме внимание и започнаха да се обарват и целуват. Забравихме си и пиенето и всичко. Очите ни станаха седемдесет и осми номер. Те изведнъж нещо си прошепнаха и като по сигнал си свалиха блузките. Е, това беше точката. Пред очите ни два чифта хубави гърди. А ние да седим и да пием ли? Рипнахме като жилнати. Всеки от нас се насочи към своята жена и почна да облизва гърдите и. Да, ама се оказа, че се засрещаме ту на едната, ту на другата жена. Те не спираха да се целуват през това време. По едно време аз хванах приятелката, а мъжът и отведе моята жена в другата стая. Дрехите бяха свалени за секунди. Няма да изпадам в подробности какво правихме, но табута нямаше. За пръв път изпадах в подобна ситуация и се учудих на реакцията си. Бях възбуден адски. Мисълта, че жена ми е през една врата и с чужд мъж, носещите се стенания, чуждата жена с мен, всичко това ме караше да се чувствам като двайсетгодишен. Изгубихме представа за времето. По някое време бяхме заедно в една стая, после пак се разделихме. Жените ни викаха: „ Малее, дърти ли? Я как се стараете.”
Някъде в малките утринни часове се спряхме. Тръгнахме си изпразнени и доволни. По пътя си говорихме с моята жена за подробностите. А щом се върнахме в къщи и си легнахме, го направихме пак. В последващите дни бях като отвързан бик. Щом се присетех за онази нощ, хващах жената и почвахме. Веднъж не се оплака да я боли нещо.
Попитах я: „ Кажи, не ме ли ревнуваше през цялото време?”
„ Не, от моята приятелка не изпитах грам ревност. Но пък си направихме страхотен подарък.”
Сега ще очакваме следващата ни сбирка. Този път какво ли ще изживеем, след като вече бяхме се омешали...
© Христо Костов Всички права запазени
Мила, истината само на ушенце я казвам. Че може да има пощеливи.
Весел ден!!!