Приказка за любовта
Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Майчината любов го оздравяла. Защото бебетата идват с любов и майките и татковците трябва да я отглеждат.
- Да, Силве, всички бебета идват с любов.
- Значи и аз съм любов, нали? А като дойде братчето, ще станем две любов!
Рени затвори хладилника и се опита да изправи гърба. С глас се засмя на думите на бъдещата кака. Колкото повече наближаваше идването на бебето, толкова повече въпроси задаваше Силвето.
- Мамо, а защо дядо и баба казват, че съм тяхната любов? Нали не съм тяхна, а на тебе и татко?
- Защото аз съм тяхната любов, а ти си моята, значи и тяхна, чрез мене.
- А братчето като дойде, ще вземе ли моята любов и само то ще е вашата любов?
- Няма, слънчице, не бой се! Никой не може да вземе любовта, тя е за всички.
- И за това лястовичето е оздравяло, щото мама Лястовица го е топлила с любов цяла зима, нали е нейното детенце.
- Да, Силве. Хайде марш в хола да си гледаш сънчо докато сложа масата и си дойде татко ти!
- Урааа, ще станем цяла къща любов! Гнездо - любов, къща - любов! - заповтаря Силвето и подскачайки на един крак, отиде в хола.
"Госпожата знае най-добре" - си говореше Рени на ум, като слагаше хляба на масата.
В това време външната врата хлопна и гласчето на Силвия огласи отново апартамента:
- Тате, тате, утре да сложиш на вратата табелка "Любов"! - и му се хвърли на врата;
- Какво? Добър вечер, момичета!
- Такова, добра да е! Госпожата каза! - със смях се обади Рени от кухнята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
