PetarStoyanov (Petar stoyanov)
362 2517
11.06.2021 г., 16:11 ч.

Профил от нета 

  Проза » Разкази
1289 5 45
6 мин за четене

... Отскоро съм действащ  член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....

По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,..  дали  имах  някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....

Така и направих,.. добих самочувствие, не като голям творец, а като критикар на опитите на някои да манипулират за голямата любов, за състрадание към кучета и котки...за НЛО..

Забелязах някакъв профил , без снимка , че е като мен, само че аз още като ученик не харерсвах стихотворната форма на изразяване,.. сигурно от ''Евгений Онегин '' наизустявахме го и по български и по руски език,  защото  профилът пишеше и стихове , някои от възгледите ни за живота си съвпадаха...

Понякога минавахме в чат функцията , т.е. пишехме си съобщения...

'' Петър, истинското ми име е Жана,.. а не Снежана , както е псевдонима ми,.. искаш ли  някога да се срещнем на живо...'' получих съобщение

Уф, нова възможност за флирт ли,... или поредно разочарование с жените, това обичам, това харесвам,.. претенции за изтънченост... ами аз отдавна минах Христовата възраст, а съм още сам,... поне да имах домашен любимец куче или котка,.. да бе, да ми се мотаят  из къщи и да е пълно с космаци , поне като ме питат '' Какво правиш..'' не отговарям

'' Ами какво, въргалям се тук с едно коте в леглото..'' и да предизвиквам завис .

'' Жана, Жанет,...-  не римувах повече.- оставям да решиш кога и къде,.. съгласен съм, би било очарователно..''

   Натъкмих се...избръснах се нула номер с нова самобръсначка, не исках да съм брадясал изглеждащ  уж небрежно елегантен , избрах стратегическа маса  на открито в кафето,.. отпих първата глетка кафе и зачаках непознатия профил '' Снежана '',.. коя ли може да е,.. как ли изглежда

    Дамски токчета изтрополяха наблизо, .. о, тъжък тропот си помислих, само едра жена така може да трополи,.. наближи наистина едра жена със слънчеви очила, поогледа си,... ох, дано не е тази...

помаха с ръка на някого в заведението и тежко се отправи натам,.. отдъхнах си облекчено.

Забелязах младо момиче с дънки, с чанта през рамо да пресича улицата, вперила търсещ поглед в заведението, боядисаната й грива лъщеше на слънцето,... е, добре изглжда,... ама не е ли много млада за теб, бе чичка...те сегашните млади  момичета,.. гледаш ги едри, снажни отпред,... а още нямат лична карта,... хайде , беля на главата с такива...

Забих глава в чашката кафе, сякаш там бе написано коя е...ох, и кафето поизтинало...ще чакаш..

  Бръмчене на мотор ме извади от размисъл...обърнах се по посока на шума, госпожа или госпожица в кожено яке сваляше каската от главата си,... със заучен жест оправи косата си, е по-вече я поразроши, ама сега нали това е модерно ... еманципирани жени отвсякъде, с независими постоянни доходи, добра работа и правещи се на американки...Слезе от мотора, .. по дългите й  крака черни  кожени панталони , сякаш очертаваха структурата им,.. както е казал поетът '' крака правени на струг '' ...Ето и на височина си пасваме, само малко ще поотслабна и ще дотренирам мускулите си,... косата ми  може и да е тъсичка, да не се запарва от каската... Това да е късметът ли,..не е лош,..само ще ми трябва по мощен мотор и рокерски одежди и ще летим по пътищата,хората обикалят на две колела света,.. пък ние до морето можем да отскочим, .. до Банско,... до, където си искаме., бръмчащи  и щастливи... Дали да й  помахам,.. ехо, тук съм Жана... чакам те, аз съм онзи Петър,.. какво е казано '' Прибързаността не ускорява нещата '' гледах я и размишлявах на ум, ще почакам, толкова време съм чакал сам...

Някакъв  хилав дребосък се затича между масите,...прегърна свойски ''моята '' рокерка , обсипа лицето й с целувки и я поведе под ръка в заведението... Ето, колко е несправедлив животът...

Загледах се отново в мотора и лъщятата  каската преметната на кормилото...

   Залисан в празни мисли не усетих приближаването на жена, а уж бях нащрек, в очакване..

- Извинете, вие сте сигурно профила ''  Петър '',.. бях седнала ей там няколко маси  зад вас - с нежен глас ме попита тя -  Наблюдавах ви, усетих, че чакате някого и реших, че сте вие..

Скочих като ужилен

- Добър ден , да аз съм Петър, а вие сте Жана тогава,... заповядайте - включих веднага учвивия

тон -  Бях се замислил както винаги...

Разговорът потръгна неочаквано бързо, .. от времето  до публикациите в '' Откровения '',... от запълване на свободното време с писане,  до истинските творци....Бъбрихме и се слушахме...

- Млади господине - прекъсна нечий глас разговорът ни - Ще купите ли букетче цветя на прекрасната си госпожица....

Беше една от ония досаднички по заведенията, които сновяха между масите да продават цветя,...ако не купиш, веднага падаш в очите на жената до тебе '' Виж го този каква скрънза е, едни цветенца не ми купува, а за нещо по-голямо да не говоря '',... размърдах се неловко

- Вижте какво,.. няма смисъл от цветя,.. ние с господина  вече сме правили секс,... моля не ни досаждайте - каза Жана без да повиши глас и с усмивка..

Цветопродавачката остана слисана секунда - две и като пребито куче взе да отстъпва назад , добре, че сервитьора имаше опит та не разля кафето по гърба й...

- Най- ми е неприятно, седнеш някъде и веднага се изсипят да ти предлагат цветя, като психолози са,дебнат сами двойки и ако мъжът не купи цветя, един вид го злепоставят пред жената с която е... а да не говорим за нахалството им...Между впрочем знаеш ли от къде са тези цветя - сякаш на себе си говореше Жана -  От гробищния парк,... да да точно от там,... хората оставят цветя за памет на починалите си роднини, а те ходят и ги събират от там, подстрижат им  дръжките, вържат панделка,.. и готово, цветенца за вашата дама...

Гледах я, слушах равномерният й глас,.. в очите й сякаш се появи тъга от нещо...

- Откъде знам ли,.. от лични наблюдения, идва ми такива да ги одера начаса...- продължи Жана , поемайки си дълбоко въздух... Гърдите й се повдигнаха сякаш  от гняв...

От къде знам,... преди доста  години нелеп инцидент ми отне най-скъпото , което имах ...Пиян шофьор, тираджия се врязал в автомобила на съпруга ми,.. почина,... а така се радвахме двамата на живота,.. бях и бременна ,,, от стреса получих спонтанен аборт...Знаех, че няма да го върна като ходя на гробищния парк, но ходех,.. ходех като някой сомнамбул,...забелязвах хора  да щъкат насам -натам,.. колко много скръб има по земята си мислех тогава...А щъкащите именно това правяли, взимат поставените цветя в едни торби,.. и после,.. после ги продавали - сякаш буца бе заседнала в гърлото й, пийна кафе, после вода и продължи - Значи и моите цветя са ги взимали и препродавали,

а аз си мислих, че така успокоявам душите на изгубените си хора,... на кого да се оплачеш там, всеки зает с мрачните си мисли по починалите...Извинявай , Петър... натъжих и тебе,...

За това понякога това, което пиша е като изповед, .. елегично...

Искаш ли да се поразходим, времето поне е приятно...

   Тръгнахме по тротоара, тя провря ръката си под моята,.. облегна глава на рамото ми... вървяхме и мълчахме,... дали не разсъждавахме мълчаливо  за случилото се...

- Знаеш ли, подминахме вече две автобусни спирки,... ето на тази да почакаме автобуса...

Не ме изпращай до вкъщи .. мога и сама....

В далечината се показа автобуса

- Сбогом Петър,... продължавай да пишеш хубави неща за живота,.. макар, че не всичко е розово..

Помахах й след автобуса....

След седмица - две профил '' Снежана '' бе блокиран или изтрит....

 

 

© Petar stoyanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думата ми беше за разказа. И за куража да го напишеш, а после да го дадеш на някой да го публикува. За някои това е кураж, а за други - начин на съществуване. Добрият разказ обаче се познава, дори да го видиш от самолет. Лошият - също. И добрият читател се познава. Той чете. Защото има нужда от това.
    Аз съм добър читател. Когато имам какво да кажа - пиша. После редактирам и трия. Много трия. Каквото остане след време е добро. Надявам се. 👍
  • На мен лично са ми смешни тези профили с измислени имена. А снимката не означава нищо и не е гаранция, че е твоя. “Примери много, чели сте книжки”, както би казал Велко от “Оркестър безимен”.
    Виж, псевдонимът е друга бира. Боб Дилън и той е псевдоним, Марк Туейн също, а и още хиляди дузини развалени в Аляска яйца. 😆
  • Хрумна ми нещо: какъв ли щеше да е разказът, ако започваше с последния пасаж?
  • Е, Петър, накрая проговорихме един и същ език. Това ме направи почти щастлива. Сериозна съм 🙂
  • Признавам само един велик човек писал тук, поетесата Маргарита Петкова , за други се колебая...Приятна вечер и усмивки!
  • Гедеон, Квазар,Иринакис,..вдъхнахте ми кураж,,.. но най-добре изглежда вместо '' да не си оставяш магарето в батака '' да млъкнеш докато навалицата се разотиде ...Да не засегна някой, но ако сме от ''великите'' творци, едва ли щяхме да сме тук
  • Ма той моментът е уловен, в първите коментари. Оттам нататък следват лавинообразни такива, нормално. Петър, грешно ги разбираш нещата. Тънкообидчивости и самовнушения като диагонално четене не само, че ти объркват настройките, ами направо могат да те извадят от строя. Голям проблем стана за едната хубост. Ако не ни харесваше, щяхме да подминем. Поне аз. Дайте наистина да го направим по-приятно това общуване. Не може така да се тропа с краче, за два странични лафа.
  • ИВ,... наистина стана като второ непубликувано произведение,.. приятно или не, все пак поразбуних малко духовете...Сюжета е до болка познат, среща на хора от нета, нима това е лошо, ето мъжът вижда няколко фигури, едра жена, тийнеджърка,.. замечтава се по рокерката,.. и изведнъж до него жена,умишлено не правя външната оценка,.. просто жена,която с няколко думи излива болката си,...после тънкия момент на вътрешната й борба, не казва дали го е харесала или не, не разпитва за него,..моментна слабост - хваща го под ръка, пропускат 2 спирки,.. но надделява скръбта, т.е. тя остава самотна със скръбта си.Ето този момент трябваше да се улови, а не кой поет е красив или грозен и т.н.Хайде, че и аз започнах да се самооправдавам...
  • honesty (Живка Колева)... аз съм от скоро тук,... но се убедих, че тълкуванията на дадено произведение не са вярни / писах по-надолу ''.., всичко което не пасва на вашия мироглед, виждане , е ерест ..'',.. също може би се чете по диагоналната система, както четяхме ''Война и мир ''като ученици, но се коментира извън темата на дадено произведение....Е нищо,.. жевотът продължава
  • Eleya (Елия) благодаря все пак, станаха ми интересни коментарите...да се радвам, че толкова различни мнения или да не се радвам,.. даже се прокрадват мисли, че хората ''хвалели'' от уважение, ами щом не ти харесва - просто подмини, кого топлят хвалбите или упреците..Творбите днес ги има, .а, .утре прашасват в спомените на създателя си, кой друг ще си спомни за тях...
  • Беше ми интересно да се отбия.
  • Ето затова спрях да писателстам тук и без това, никой не чете, а и тълкуването не е вярно...
  • Исках да кажа само, че когато едно произведение избие на беседа и размисъл, не е чак толкова зле. Онези секси междуметия под повечето творби биха ме притеснили по-скоро. Естествено тук никой не се взема насериозно и слава богу. Колкото до мен, бих стиснала ръката на всеки, който ме е впечатлил, независимо дали го приемам като човек или не толкова. Малко повече бохемия не е навредила никому.

    В частност, писнало ми е от покани за срещи. Няма насмогване, бе братя 😊
  • Квазаре - ти да не се припозна в главния герой? Мил, състрадателен, със здраво мъжко рамо за женски сълзи, а аз - видна поетеса, която те сваля и ти чакаш само да ти щракна с пръсти и да долетиш на сляпа среща?
    Тю... ти си бил много мълчалив наживо, бе! Да беше отронил поне една дума, да ми беше предложил някаква компенсация за букета, без който ме чакаше, а ти едно голо кафе с вода. Е за тоеа се изтрих!
    Толкова реване и страдание, толкова докосващи сърцето изстрадани стихове, за тоя, що духа

    пп
    чак сега ли се усети що харесвам колажите и стиховете ти?

    пп2
    допадат ми, и аз имам подобни "черни", знаеш го.
    А за колажите - недей да скромничиш, наистина те бива.
  • Развинтените фантазиите на някои,аха и си повярвали...
  • Чие отчаяние и болка е надделяло: на профилката с историята за гробищните цветя, дето всички я знаят? Че то дори и за цветарските сергии и магазинчета на входа се говори, че са там за по-лесно: обират ги и направо ги връщат на входа да ги препродават. Целият разказ е базиран само на нейния монолог. Тя се явява инициаторка и за срещата, тя предлага и да се разходят. А горкият той, не стига, че я подпира с рамо 2 спирки, ами накрая е лишен от виртуалната си връзка с нея - изтрила си била профила. Неговите отчаяние и болка по-малки ли са, че жена го е отрязала, и то поетеса?
    Коментарите са ни за профилното поведение в нета.
    А ти ни обясняваш, че трябвало дружно да ревем за героинята. Извинявай, не сме разбрали.
    написал си, че "Преди много години... тир..." Много?
  • Аз пък току що прочетох коментарите още веднъж и два пъти заради Димо. И не видях нищо, което да предизвика гнева ти, Петър. Не видях и опорочаване, най-малко неприлични подмятания по темата. Насилих се още, но и жена, която да си проси срещи няма тук. Защо така изтълкува нещата? Знаеш ли нещо. Ако не бъркам си отскоро и пишеш хубаво. Тук ще идват много хора, които ще те уверявят в това. След което ще си тръгват и ще казват абсолютно същото на автора под и над теб. Ще минат да го кажат и на някой смотаняк. Ще му кажат, че е прекрасен точно, както са го казали на теб. Лично мен не ме е еня. Ще е жалко единствено, когато някой ден усетиш, че в това да ти казват колко хубаво пишеш, има истина, но няма възторг. Моето мнение за разказа е в първия ми коментар и не, не си ме подлъгал, защото аз също не съм очаквала секс на кило. Останалото са спонтанни разсъждения, породени от теб, самият. Колкото до опорочаването, то има съвсем друго лице.
  • Хайде да обобщим преди лягане,.. ИВ, много рядко нещото да не е литературна измислица, която уж приемаме за вярна, значи , всичко което не пасва на нашия мироглед, виждане , е ерест...Исках да покажа вътрешната борба в героинята си, хваща го под ръка, подпира глава на рамото, вървят и пропускат 2 спирки,.. после изведнъж, не ме изпращай до в къщи,.. следва премахнат профил.В случая надделява отчаянието и болката. НО, изведнъж се започна с грозни и красиви поети и т,н,,,,и идеята ми се опорочи. ..
    Квазар, радвам се, че ти е харесал разказа,.. ама внезапно взе друга насока...Може би, трябваше да предложа среща на живо на някоя от коментиращите,...
  • Поет, поет, ама и той душа носи!
    Иво - ако не знаеш, половината разведени жени в нета се пишат вдовици, сещай се що. Както и половината женени мъже пък необвързани. Сещай се що.
  • ПАЛЕНКА / ПЕПИ /,... и сега по заведенията има цветарки, но вече ги отпращам с махане на ръка, или не им обръщам внимание независимо с кого съм...''Вече правихме секс ..''използувах вместо някоя обидна фраза '' Я се разкарай оттук, писна ми от такива като теб..'' и т.н., героинята казва '' като психолози са..''веднага надушват ако си с чужда жена и трябва да се покажеш кавалер купувайки цвете, нима си нямала подобен случай.А за поети, писатели или други творци /не визирам в сайта / не е задължително да си грозен, или хубавец,.. или куиър ,... но почти винаги мъжката природа тръпне и е в очакване от среща с жена
  • Дамм, ще те взема, ще те продам и ресто щи върна :р
  • Ирина, стигат ми няколко изречения, казани от човека, за да го преценя. Тези качества, които си изброила, са подвеждащи и не бива да са критерий за същността.
  • Абе....гледаш го красив, обаятелен, ерудиран и духовит, пък то чиста проба....поет 😊

    Ако това ти осветлява нещата донякъде, Дари, ще е добре. Защото иначе ще излезе, че малко поети си виждала и ти като Ив 😉
    Което всъщност е добре 🙂
  • Според мен, каквито хората, такива им и историите На жалките хора им се случват жалки истории, на не жалките - не жалки и т.н.
  • Лично аз говоря от опита и наблюденията си от други сайтове. Тук съм от една година, имам се за новобранка и въобще не ми трепна от сопоменатото име на сайта. Коментирах съвсем безпристрастно.
    За сметка на това, пък, заставам зад думите си. Историите , на които съм била свидетел, а и съм чувала от първо лице, са жалки и в тях няма нищо нормално.
    Разказът ти е далеч от тях, но това го казах още в началото 😉
  • Гедеон, ти ме '' блокира''.....'' Явно с мислене не става,.. Трябва и опит '' точно не го разбрах...
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov) - героинята е профил и няма как да знаем дали историята ѝ не е измислена. В нета е пълно с такива. И цветарката: дали ако той я беше изпреварил и беше купил китката, коментарът щеше да е същият? И какво означават думите ѝ "Вече правихме секс"?
    Разказът ти е добър, умееш да разказваш. А ние си коментираме поведението на героите, извинявай за спама. Защото малко или много всички сме потърпевши по някакъв начин от нета.
  • Да ви кажа честно,... ами ако не бях писал ''Откровения'' а друг сайт, дали щеше да има такива коментари...Разбира се, че героите са чиста художествена измислица, ама недовършени ще кажете,... Не винаги хората се срещат на живо за да използуват другия за душевно кошче за отпадъци. Идеята ми беше, че мъката на героинята не може да се изчегърта с нищо, а цветопродавачката я връща в онова време назад.. Тревиално трябваше да опиша очарование от такава среща, как вървят по нов път осеян с цветя и рози,..и любов.Даже и за творците, че били такива или онакива, защо мислите така, и те са съвсем нормални хора, за тях си поне, това че не ги възприемаме като такива, чий е проблема, техен или наш...
    Но, на разказа да се върна '' ..профил ''Снежана '' бе блокиран или изтрит..''...защо не приемете вътрешната борба на героинята, дали да си остане самотна в скръбта си или да прекрачи тази бариера,.. очевидно тя е избрала първото..
  • Очакванията са едно, реалността - друга, а срещата им са " Откровения" опс....трети!
  • Иринакис (Ирина Колева) - така е. Докато актьорът играе чужди роли, защото това му е работата, художник твори за да изразява себе си, пишещите често се вживяват в чужди образи, т.н. лирически, създавайки си паралелни светове без да го съзнават дори и рано или късно границите реал/виртуал се размиват и... Много точно си го написала.
  • Пепи, скоро говорих с една позната, училищен психолог. За това как хората като цяло губят почва под краката си. Стана въпрос и за тези на изкуството и най-парадоксалното беше, че точно пишещите са с най-тежката диагноза. Почти на ръба на опасната лудост, която няма как да бъде освидетелствана, обаче. Няма какво да ме изуми. Виждала съм страшни неща. От това, да заседнеш в роля до това, да си убедителен във всичките си измислени роли. Тъжничко.
    Не знам дали ще понесе на Петър този разговор, но да, това не са просто нещата от нета. В платформите за писане е различно, пък и ние сме пристрастни 😊
    Добро утро!🌞
  • Ирка2 - Не върви да пиша какви обиди и ругатни отнесох. Изведнъж се оказах другата страна на муза в най-гадния ѝ образ. . А той от лиричен романтичен поет - най-обикновен омега-мъжкар/ергеновол/черна дупка. за Иво: Да не се ровиш в нета: мъже самотници, които смятат, че жените са виновни за положението им и затова са им длъжни.
  • Ив... (Ивайло Христов) - разказах за този, защото той ме подсети тогава как толкова "поети" разчитат на чувствителните романтични женски души, особено пък ако ги поставят и в центъра на вселената, като ги погалят с "Музо моя, вдъхновение мое, мой свят, моя сродна душа". тра та та... Или пък онова редовно, че вътрешната красота била по-важна. Ей така - профили с вътрешна душа!
    Макар и много по-рядко, защото по принцип мъжете са инициативни, но защо да няма и такива жени? Щракне с пръсти, жегне егото на някой поет, и той веднага се - отзовава колко му е. А тя на "сгляда" - премери го, претегли му всичко възможно и... следващия. А вие си приказвайте, че жените не знаят какво искат.
  • Ирка - преди 3 г ме атакуваше с поетични посвещения, приемах любезно до едно време, но ми писна и запитах защо. Започна дами сваля всякакви небесни тела, негова муза съм била. Отдавна не бил писал, а аз отново съм събудила таланта в него и започна да ме кани да ми благодари наживо. Канеше ме на гости. Междувре-но пуснах някои посвещения в гугъл, имаше ги от преди да е попаднал на профила ми. Затраях си, само му отговорих, че съм поласкана, но да ходя на среща, пък било и с поет, и то в дома му, на няколко км от Сф (Елин Пелин), няма да стане. Тогава изби на рев: инвалид бил след трудова злополука, самотен, в мен намерил сродна душа, очаквал да го разбера и му съчувствал, имал нужда от споделяне, и продължаваше да ме залива с посвещения. Тогава му отговорих, че съм открила в нета стиховете от преди мене и не ме интересува дали са ѝ негови, бл-их му за вниманието и му пожелах да си намери по-скоро друга муза. Не върви какви обиди и ругатни отнесох. Другата страна на муза в най
  • Малко "поетеси" сте виждал значи, колега 😊
  • Много странно, но пък май често срещано явление, необяснимо за мен. Хората предприемат някакви действия, защо - няма видима логика, ей така. Нещо, като да живееш на късмет, на рулетка. Чисто безумие според мен. Но пък добре разказано безумие
  • Да не говорим пък за тези, дето и ред не могат да напишат, но скалъпват надве натри по пет реда, само за да ги забележи някое поетче или поетеса 🤣 (виждала съм го отблизо)
    Казват, че били с по-богата фантазия от обикновените хора. Тъй стават белите. Бърже 😊
  • A има не малко жени, които ходят непрекъснато по срещи заради самите срещи, задоволяват някакво нездраво любопитство само да видят кой е зад профила, емоционални дупки.
    И като тази: търсят си кошчета за душевни отпадъци, поплачат, а дали и кое е истина, няма значение. Има и мъже с подобно поведение. Изплакват нещо само и само да знаят, че са накарали някого да им съчувства: дори за малко са се почувствали важни и значими за някого.
    Жаждата за внимание и емоционалните липси не подбират средства, удрят по-силно и от глада, и от тока.
  • Ив, ако знаеш колко народ е изгърмял в сайтове за публикуване на произведения.... И то само на виртуално ниво 😊
    Тази мацка ще се окаже много хард и е изпреварила кофти развръзката. Или просто не го е харесала 😊
    Изключително правдив разказ точно затова, защото в сайтовете за запознанства нещата са почти едноизмерни, докато в нашите.....мале, мале!
  • Mazaco, благодаря...
  • Много ми хареса! Не толкова историята, а начина по който е разказана. Поздрави!
  • Отишла е да си търси нов Музьо
  • Иринакис, подведох те,... и аз отначало мислих да завърши по- иначе, може би героите заслужаваха взаимност...Зигфрид, получи се неочаквано тъжен разказ наистина,.. А послекраят, оставям на вас...
    Радвам се , че ви е харесало написаното....
  • И на мен ми хареса. Много истинско разказваш, естествено е, интересно и неочаквано. Тъжно ми стана, но пък разказът ми хареса. 😊
  • Хм, направо не знам какво да мисля, че и да кажа след този разказ. Знам само, че ми хареса.
    Всъщност, сетих се. Нищо не се разви според предположеията ми и това го прави още по-хубав. С две думи, браво!🙂
Предложения
: ??:??