Профил от нета

... Отскоро съм действащ  член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....

По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,..  дали  имах  някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....

Така и направих,.. добих самочувствие, не като голям творец, а като критикар на опитите на някои да манипулират за голямата любов, за състрадание към кучета и котки...за НЛО..

Забелязах някакъв профил , без снимка , че е като мен, само че аз още като ученик не харерсвах стихотворната форма на изразяване,.. сигурно от ''Евгений Онегин '' наизустявахме го и по български и по руски език,  защото  профилът пишеше и стихове , някои от възгледите ни за живота си съвпадаха...

Понякога минавахме в чат функцията , т.е. пишехме си съобщения...

'' Петър, истинското ми име е Жана,.. а не Снежана , както е псевдонима ми,.. искаш ли  някога да се срещнем на живо...'' получих съобщение

Уф, нова възможност за флирт ли,... или поредно разочарование с жените, това обичам, това харесвам,.. претенции за изтънченост... ами аз отдавна минах Христовата възраст, а съм още сам,... поне да имах домашен любимец куче или котка,.. да бе, да ми се мотаят  из къщи и да е пълно с космаци , поне като ме питат '' Какво правиш..'' не отговарям

'' Ами какво, въргалям се тук с едно коте в леглото..'' и да предизвиквам завис .

'' Жана, Жанет,...-  не римувах повече.- оставям да решиш кога и къде,.. съгласен съм, би било очарователно..''

   Натъкмих се...избръснах се нула номер с нова самобръсначка, не исках да съм брадясал изглеждащ  уж небрежно елегантен , избрах стратегическа маса  на открито в кафето,.. отпих първата глетка кафе и зачаках непознатия профил '' Снежана '',.. коя ли може да е,.. как ли изглежда

    Дамски токчета изтрополяха наблизо, .. о, тъжък тропот си помислих, само едра жена така може да трополи,.. наближи наистина едра жена със слънчеви очила, поогледа си,... ох, дано не е тази...

помаха с ръка на някого в заведението и тежко се отправи натам,.. отдъхнах си облекчено.

Забелязах младо момиче с дънки, с чанта през рамо да пресича улицата, вперила търсещ поглед в заведението, боядисаната й грива лъщеше на слънцето,... е, добре изглжда,... ама не е ли много млада за теб, бе чичка...те сегашните млади  момичета,.. гледаш ги едри, снажни отпред,... а още нямат лична карта,... хайде , беля на главата с такива...

Забих глава в чашката кафе, сякаш там бе написано коя е...ох, и кафето поизтинало...ще чакаш..

  Бръмчене на мотор ме извади от размисъл...обърнах се по посока на шума, госпожа или госпожица в кожено яке сваляше каската от главата си,... със заучен жест оправи косата си, е по-вече я поразроши, ама сега нали това е модерно ... еманципирани жени отвсякъде, с независими постоянни доходи, добра работа и правещи се на американки...Слезе от мотора, .. по дългите й  крака черни  кожени панталони , сякаш очертаваха структурата им,.. както е казал поетът '' крака правени на струг '' ...Ето и на височина си пасваме, само малко ще поотслабна и ще дотренирам мускулите си,... косата ми  може и да е тъсичка, да не се запарва от каската... Това да е късметът ли,..не е лош,..само ще ми трябва по мощен мотор и рокерски одежди и ще летим по пътищата,хората обикалят на две колела света,.. пък ние до морето можем да отскочим, .. до Банско,... до, където си искаме., бръмчащи  и щастливи... Дали да й  помахам,.. ехо, тук съм Жана... чакам те, аз съм онзи Петър,.. какво е казано '' Прибързаността не ускорява нещата '' гледах я и размишлявах на ум, ще почакам, толкова време съм чакал сам...

Някакъв  хилав дребосък се затича между масите,...прегърна свойски ''моята '' рокерка , обсипа лицето й с целувки и я поведе под ръка в заведението... Ето, колко е несправедлив животът...

Загледах се отново в мотора и лъщятата  каската преметната на кормилото...

   Залисан в празни мисли не усетих приближаването на жена, а уж бях нащрек, в очакване..

- Извинете, вие сте сигурно профила ''  Петър '',.. бях седнала ей там няколко маси  зад вас - с нежен глас ме попита тя -  Наблюдавах ви, усетих, че чакате някого и реших, че сте вие..

Скочих като ужилен

- Добър ден , да аз съм Петър, а вие сте Жана тогава,... заповядайте - включих веднага учвивия

тон -  Бях се замислил както винаги...

Разговорът потръгна неочаквано бързо, .. от времето  до публикациите в '' Откровения '',... от запълване на свободното време с писане,  до истинските творци....Бъбрихме и се слушахме...

- Млади господине - прекъсна нечий глас разговорът ни - Ще купите ли букетче цветя на прекрасната си госпожица....

Беше една от ония досаднички по заведенията, които сновяха между масите да продават цветя,...ако не купиш, веднага падаш в очите на жената до тебе '' Виж го този каква скрънза е, едни цветенца не ми купува, а за нещо по-голямо да не говоря '',... размърдах се неловко

- Вижте какво,.. няма смисъл от цветя,.. ние с господина  вече сме правили секс,... моля не ни досаждайте - каза Жана без да повиши глас и с усмивка..

Цветопродавачката остана слисана секунда - две и като пребито куче взе да отстъпва назад , добре, че сервитьора имаше опит та не разля кафето по гърба й...

- Най- ми е неприятно, седнеш някъде и веднага се изсипят да ти предлагат цветя, като психолози са,дебнат сами двойки и ако мъжът не купи цветя, един вид го злепоставят пред жената с която е... а да не говорим за нахалството им...Между впрочем знаеш ли от къде са тези цветя - сякаш на себе си говореше Жана -  От гробищния парк,... да да точно от там,... хората оставят цветя за памет на починалите си роднини, а те ходят и ги събират от там, подстрижат им  дръжките, вържат панделка,.. и готово, цветенца за вашата дама...

Гледах я, слушах равномерният й глас,.. в очите й сякаш се появи тъга от нещо...

- Откъде знам ли,.. от лични наблюдения, идва ми такива да ги одера начаса...- продължи Жана , поемайки си дълбоко въздух... Гърдите й се повдигнаха сякаш  от гняв...

От къде знам,... преди доста  години нелеп инцидент ми отне най-скъпото , което имах ...Пиян шофьор, тираджия се врязал в автомобила на съпруга ми,.. почина,... а така се радвахме двамата на живота,.. бях и бременна ,,, от стреса получих спонтанен аборт...Знаех, че няма да го върна като ходя на гробищния парк, но ходех,.. ходех като някой сомнамбул,...забелязвах хора  да щъкат насам -натам,.. колко много скръб има по земята си мислех тогава...А щъкащите именно това правяли, взимат поставените цветя в едни торби,.. и после,.. после ги продавали - сякаш буца бе заседнала в гърлото й, пийна кафе, после вода и продължи - Значи и моите цветя са ги взимали и препродавали,

а аз си мислих, че така успокоявам душите на изгубените си хора,... на кого да се оплачеш там, всеки зает с мрачните си мисли по починалите...Извинявай , Петър... натъжих и тебе,...

За това понякога това, което пиша е като изповед, .. елегично...

Искаш ли да се поразходим, времето поне е приятно...

   Тръгнахме по тротоара, тя провря ръката си под моята,.. облегна глава на рамото ми... вървяхме и мълчахме,... дали не разсъждавахме мълчаливо  за случилото се...

- Знаеш ли, подминахме вече две автобусни спирки,... ето на тази да почакаме автобуса...

Не ме изпращай до вкъщи .. мога и сама....

В далечината се показа автобуса

- Сбогом Петър,... продължавай да пишеш хубави неща за живота,.. макар, че не всичко е розово..

Помахах й след автобуса....

След седмица - две профил '' Снежана '' бе блокиран или изтрит....