Jun 11, 2021, 4:11 PM

Профил от нета 

  Prose » Narratives
310 4 52
6 мин за четене

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен напрао крака ми стисни, щото няма кък да не съм та вчепетлил.
  • Исках да кажа само, че когато едно произведение избие на беседа и размисъл, не е чак толкова зле. Онези секси междуметия под повечето творби биха ме притеснили по-скоро. Естествено тук никой не се взема насериозно и слава богу. Колкото до мен, бих стиснала ръката на всеки, който ме е впечатлил, независимо дали го приемам като човек или не толкова. Малко повече бохемия не е навредила никому.

    В частност, писнало ми е от покани за срещи. Няма насмогване, бе братя 😊
  • Ив... при мен трябва да действаш по обратния начин. Извратено ме радва това.
  • Хубава работа! Този разказ го направихме на нищо. А не е правилно, защото всъщност, темата е интересна и очевидно ни вълнува доста. Аз обаче държа да отбележа, че не влизам в числото на онези, които пишат на сульо и пульо, че създава прекрасно творчество и затова вече имам предупреждение, да внимавам в картинката тук. Но е истина, че понякога, макар и много рядко, лъжа целенасочено, като казвам на някой автор, че пише добре. Това е нужно, за да се даде шанс на някой, който е искрен творец има нужда от добра дума. Иначе, Ирина е напълно права. Хората пишат похвали наляво и надясно просто от учтивост, а това е опасна уловка.
  • Пепе, мога да ти дам правилна насока на мисълта - едно Мазерати или Харлей Дейвидсън би могъл да ти гарантира успех. За успокоение: има и по-скъпи пътища към сърцето ми.
  • Не съм допускал, че ме сваляш и в най-мрачните си моменти на депресия. Ама с комплименти относно творчеството ми... зарежи! Мъчиш се тънко да ми въздействаш - провал те чака жено! Инак ме кефиш.
  • Квазаре - ти да не се припозна в главния герой? Мил, състрадателен, със здраво мъжко рамо за женски сълзи, а аз - видна поетеса, която те сваля и ти чакаш само да ти щракна с пръсти и да долетиш на сляпа среща?
    Тю... ти си бил много мълчалив наживо, бе! Да беше отронил поне една дума, да ми беше предложил някаква компенсация за букета, без който ме чакаше, а ти едно голо кафе с вода. Е за тоеа се изтрих!
    Толкова реване и страдание, толкова докосващи сърцето изстрадани стихове, за тоя, що духа

    пп
    чак сега ли се усети що харесвам колажите и стиховете ти?

    пп2
    допадат ми, и аз имам подобни "черни", знаеш го.
    А за колажите - недей да скромничиш, наистина те бива.
  • Ами да, май го анализирах: Винаги съм искал да пиша неща различни от очакваните. И колкото, по-незаслужаващи вниманието са, толкоз по-добре. Тук остава единствения проблем, че може да не са интересни не поради спецификата в тематиката, а просто защото са изпълнени посредствено. Е, какво пък... всеки с таланта, който му е даден. Тук нищо не може да се направи.
  • Ако говориш за мен, знаеш ли кое е парадоксалното... Бих си повярвал само по една причина - това, че има малко коментари под произведенията ми и малко оценки и сърца. Дори не мога да анализирам защо, но това ми дава известно самочувствие и увереност в творчеството ми. Може би именно, че това което правя не съвпада с масовия вкус... или нещо подобно. Но, ако трябва да съм сериозен не ми дреме. Вече звуча банално с това ''не ми дреме'', но наистина е така. А, че Пепито ме хвали като циганка е също вярно. Питай я.
    Пък без фантазии няма и творчество.
  • Развинтените фантазиите на някои,аха и си повярвали...
  • Защо се вживявате, толкова. Измислена ситуация - такива под път и над път. Просто хубав разказ (добре разказан) и нищо повече. Затуй написах "не ми дреме". Ирина е права - тук всеки хвали всеки. Ето, Пепи може да потвърди, че дузина пъти ми е казвала, че пиша страхотни стихове и правя уникални колажи. Току да Й повярвам, ама допускам че е от учтивост.
  • Чие отчаяние и болка е надделяло: на профилката с историята за гробищните цветя, дето всички я знаят? Че то дори и за цветарските сергии и магазинчета на входа се говори, че са там за по-лесно: обират ги и направо ги връщат на входа да ги препродават. Целият разказ е базиран само на нейния монолог. Тя се явява инициаторка и за срещата, тя предлага и да се разходят. А горкият той, не стига, че я подпира с рамо 2 спирки, ами накрая е лишен от виртуалната си връзка с нея - изтрила си била профила. Неговите отчаяние и болка по-малки ли са, че жена го е отрязала, и то поетеса?
    Коментарите са ни за профилното поведение в нета.
    А ти ни обясняваш, че трябвало дружно да ревем за героинята. Извинявай, не сме разбрали.
    написал си, че "Преди много години... тир..." Много?
  • Аз пък току що прочетох коментарите още веднъж и два пъти заради Димо. И не видях нищо, което да предизвика гнева ти, Петър. Не видях и опорочаване, най-малко неприлични подмятания по темата. Насилих се още, но и жена, която да си проси срещи няма тук. Защо така изтълкува нещата? Знаеш ли нещо. Ако не бъркам си отскоро и пишеш хубаво. Тук ще идват много хора, които ще те уверявят в това. След което ще си тръгват и ще казват абсолютно същото на автора под и над теб. Ще минат да го кажат и на някой смотаняк. Ще му кажат, че е прекрасен точно, както са го казали на теб. Лично мен не ме е еня. Ще е жалко единствено, когато някой ден усетиш, че в това да ти казват колко хубаво пишеш, има истина, но няма възторг. Моето мнение за разказа е в първия ми коментар и не, не си ме подлъгал, защото аз също не съм очаквала секс на кило. Останалото са спонтанни разсъждения, породени от теб, самият. Колкото до опорочаването, то има съвсем друго лице.
  • Хайде да обобщим преди лягане,.. ИВ, много рядко нещото да не е литературна измислица, която уж приемаме за вярна, значи , всичко което не пасва на нашия мироглед, виждане , е ерест...Исках да покажа вътрешната борба в героинята си, хваща го под ръка, подпира глава на рамото, вървят и пропускат 2 спирки,.. после изведнъж, не ме изпращай до в къщи,.. следва премахнат профил.В случая надделява отчаянието и болката. НО, изведнъж се започна с грозни и красиви поети и т,н,,,,и идеята ми се опорочи. ..
    Квазар, радвам се, че ти е харесал разказа,.. ама внезапно взе друга насока...Може би, трябваше да предложа среща на живо на някоя от коментиращите,...
  • Разказа ми хареса. Начина на изказване също. Предполагам и коментарите са интересни, но не ми се четат. Само на Пепи коментара отгоре прочетох и... абе не ми дреме. В момента съм гладен.
  • Поет, поет, ама и той душа носи!
    Иво - ако не знаеш, половината разведени жени в нета се пишат вдовици, сещай се що. Както и половината женени мъже пък необвързани. Сещай се що.
  • Помни надписа пред Чистилището "Надежда всяка остави!"
  • Ето, загадката се разгада и наистина се оказа, че героите и дори сайтът са напълно измислени. И слава Богу, защото една така проведена среща на живо определено е леко смущаваща. Но съм заинтригуван от заявения широк опит на Ирина и Пепи. Това си заслужава да се изследва по-задълбочено. С теб обаче, Гедеоне, не съм съгласен. Не може всичките реални поети мъже да са тъпи грозни и задръстени, защото ако е така, аз никога не бих могъл да стана реален поет. А толкова много ми се иска да стана. Не ми отнемай надеждата така! Не е човешко!
  • ПАЛЕНКА / ПЕПИ /,... и сега по заведенията има цветарки, но вече ги отпращам с махане на ръка, или не им обръщам внимание независимо с кого съм...''Вече правихме секс ..''използувах вместо някоя обидна фраза '' Я се разкарай оттук, писна ми от такива като теб..'' и т.н., героинята казва '' като психолози са..''веднага надушват ако си с чужда жена и трябва да се покажеш кавалер купувайки цвете, нима си нямала подобен случай.А за поети, писатели или други творци /не визирам в сайта / не е задължително да си грозен, или хубавец,.. или куиър ,... но почти винаги мъжката природа тръпне и е в очакване от среща с жена
  • Извинявай, Петре за спама.
    Дарина, само толкова ли ресто?! Аз очаквах поне пет лева.
  • Дамм, ще те взема, ще те продам и ресто щи върна :р
  • Като чета коментара на Дарина... Реших да спра да коментирам, да не ме вземе за поет в същността ми.
  • Ирина, стигат ми няколко изречения, казани от човека, за да го преценя. Тези качества, които си изброила, са подвеждащи и не бива да са критерий за същността.
  • Петър, за да се претворяваш на някакъв образ във виртуалния свят ти трябва опит, защото първите опити мисля, че ще са малко или много фалшиви.
    Ирина, какво искаш да кажеш за поетите? Трябва да е грозен, тъп и задръстен, за да е реален поет.
    Май си права... И аз мисля така... От опит и контакти.
  • Абе....гледаш го красив, обаятелен, ерудиран и духовит, пък то чиста проба....поет 😊

    Ако това ти осветлява нещата донякъде, Дари, ще е добре. Защото иначе ще излезе, че малко поети си виждала и ти като Ив 😉
    Което всъщност е добре 🙂
  • Според мен, каквито хората, такива им и историите На жалките хора им се случват жалки истории, на не жалките - не жалки и т.н.
  • Лично аз говоря от опита и наблюденията си от други сайтове. Тук съм от една година, имам се за новобранка и въобще не ми трепна от сопоменатото име на сайта. Коментирах съвсем безпристрастно.
    За сметка на това, пък, заставам зад думите си. Историите , на които съм била свидетел, а и съм чувала от първо лице, са жалки и в тях няма нищо нормално.
    Разказът ти е далеч от тях, но това го казах още в началото 😉
  • Гедеон, ти ме '' блокира''.....'' Явно с мислене не става,.. Трябва и опит '' точно не го разбрах...
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov) - героинята е профил и няма как да знаем дали историята ѝ не е измислена. В нета е пълно с такива. И цветарката: дали ако той я беше изпреварил и беше купил китката, коментарът щеше да е същият? И какво означават думите ѝ "Вече правихме секс"?
    Разказът ти е добър, умееш да разказваш. А ние си коментираме поведението на героите, извинявай за спама. Защото малко или много всички сме потърпевши по някакъв начин от нета.
  • Да ви кажа честно,... ами ако не бях писал ''Откровения'' а друг сайт, дали щеше да има такива коментари...Разбира се, че героите са чиста художествена измислица, ама недовършени ще кажете,... Не винаги хората се срещат на живо за да използуват другия за душевно кошче за отпадъци. Идеята ми беше, че мъката на героинята не може да се изчегърта с нищо, а цветопродавачката я връща в онова време назад.. Тревиално трябваше да опиша очарование от такава среща, как вървят по нов път осеян с цветя и рози,..и любов.Даже и за творците, че били такива или онакива, защо мислите така, и те са съвсем нормални хора, за тях си поне, това че не ги възприемаме като такива, чий е проблема, техен или наш...
    Но, на разказа да се върна '' ..профил ''Снежана '' бе блокиран или изтрит..''...защо не приемете вътрешната борба на героинята, дали да си остане самотна в скръбта си или да прекрачи тази бариера,.. очевидно тя е избрала първото..
  • Очакванията са едно, реалността - друга, а срещата им са " Откровения" опс....трети!
  • Иринакис (Ирина Колева) - така е. Докато актьорът играе чужди роли, защото това му е работата, художник твори за да изразява себе си, пишещите често се вживяват в чужди образи, т.н. лирически, създавайки си паралелни светове без да го съзнават дори и рано или късно границите реал/виртуал се размиват и... Много точно си го написала.
  • Пепи, скоро говорих с една позната, училищен психолог. За това как хората като цяло губят почва под краката си. Стана въпрос и за тези на изкуството и най-парадоксалното беше, че точно пишещите са с най-тежката диагноза. Почти на ръба на опасната лудост, която няма как да бъде освидетелствана, обаче. Няма какво да ме изуми. Виждала съм страшни неща. От това, да заседнеш в роля до това, да си убедителен във всичките си измислени роли. Тъжничко.
    Не знам дали ще понесе на Петър този разговор, но да, това не са просто нещата от нета. В платформите за писане е различно, пък и ние сме пристрастни 😊
    Добро утро!🌞
  • Ирка2 - Не върви да пиша какви обиди и ругатни отнесох. Изведнъж се оказах другата страна на муза в най-гадния ѝ образ. . А той от лиричен романтичен поет - най-обикновен омега-мъжкар/ергеновол/черна дупка. за Иво: Да не се ровиш в нета: мъже самотници, които смятат, че жените са виновни за положението им и затова са им длъжни.
  • Петър, хубаво написан разказ, обаче чета коментарите и...🤔 Явно с мислене не става. Трябва и опит.
  • Ив... (Ивайло Христов) - разказах за този, защото той ме подсети тогава как толкова "поети" разчитат на чувствителните романтични женски души, особено пък ако ги поставят и в центъра на вселената, като ги погалят с "Музо моя, вдъхновение мое, мой свят, моя сродна душа". тра та та... Или пък онова редовно, че вътрешната красота била по-важна. Ей така - профили с вътрешна душа!
    Макар и много по-рядко, защото по принцип мъжете са инициативни, но защо да няма и такива жени? Щракне с пръсти, жегне егото на някой поет, и той веднага се - отзовава колко му е. А тя на "сгляда" - премери го, претегли му всичко възможно и... следващия. А вие си приказвайте, че жените не знаят какво искат.
  • Пепи, ти си уникална! Такъв оригинален персонаж си открила, че от него не разказ, а цял роман може да се направи. Сега разбирам, че съм наистина много назад с материала.
  • Ирка - преди 3 г ме атакуваше с поетични посвещения, приемах любезно до едно време, но ми писна и запитах защо. Започна дами сваля всякакви небесни тела, негова муза съм била. Отдавна не бил писал, а аз отново съм събудила таланта в него и започна да ме кани да ми благодари наживо. Канеше ме на гости. Междувре-но пуснах някои посвещения в гугъл, имаше ги от преди да е попаднал на профила ми. Затраях си, само му отговорих, че съм поласкана, но да ходя на среща, пък било и с поет, и то в дома му, на няколко км от Сф (Елин Пелин), няма да стане. Тогава изби на рев: инвалид бил след трудова злополука, самотен, в мен намерил сродна душа, очаквал да го разбера и му съчувствал, имал нужда от споделяне, и продължаваше да ме залива с посвещения. Тогава му отговорих, че съм открила в нета стиховете от преди мене и не ме интересува дали са ѝ негови, бл-их му за вниманието и му пожелах да си намери по-скоро друга муза. Не върви какви обиди и ругатни отнесох. Другата страна на муза в най
  • Наистина, колежке. Само 3 на живо съм виждал и то все по работа. Много съм зле с поетесите, признавам си.
  • Малко "поетеси" сте виждал значи, колега 😊
  • Колеги, съвсем откровено ви казвам, че ме изумихте с коментарите си. Къде сте ги виждали всичките тези напористи поетеси, че чак и бездарни, но пишещи пет реда в името на тръпката от запознанството на живо с расов поет? Аз дори не мога да си представя, че е възможно някоя колежка от ,,Откровения" да ми се обади или да ми пише, че иска да се срещне с мен, очи в очи, за да пием кафе или нещо друго. Ако ми се случи такова нещо, ще бъда толкова изумен, че не кафе, а направо мохито ще и поръчам заради смелостта и да се срещне с мен в самия истински живот. Така, че описаната тук героиня аз като читател я възприемам само и единствено като чиста художествена измислица.
  • Много странно, но пък май често срещано явление, необяснимо за мен. Хората предприемат някакви действия, защо - няма видима логика, ей така. Нещо, като да живееш на късмет, на рулетка. Чисто безумие според мен. Но пък добре разказано безумие
  • Да не говорим пък за тези, дето и ред не могат да напишат, но скалъпват надве натри по пет реда, само за да ги забележи някое поетче или поетеса 🤣 (виждала съм го отблизо)
    Казват, че били с по-богата фантазия от обикновените хора. Тъй стават белите. Бърже 😊
  • A има не малко жени, които ходят непрекъснато по срещи заради самите срещи, задоволяват някакво нездраво любопитство само да видят кой е зад профила, емоционални дупки.
    И като тази: търсят си кошчета за душевни отпадъци, поплачат, а дали и кое е истина, няма значение. Има и мъже с подобно поведение. Изплакват нещо само и само да знаят, че са накарали някого да им съчувства: дори за малко са се почувствали важни и значими за някого.
    Жаждата за внимание и емоционалните липси не подбират средства, удрят по-силно и от глада, и от тока.
  • Ив, ако знаеш колко народ е изгърмял в сайтове за публикуване на произведения.... И то само на виртуално ниво 😊
    Тази мацка ще се окаже много хард и е изпреварила кофти развръзката. Или просто не го е харесала 😊
    Изключително правдив разказ точно затова, защото в сайтовете за запознанства нещата са почти едноизмерни, докато в нашите.....мале, мале!
  • Но, какъв е смисълът първо да искаш да се срещнеш с някого, после да се срещнете само за да си поговорите почти на вие и накрая да вземеш да си изтриеш профила? Това не мога да го разбера в сюжетната линия. Защо според теб, Петре, се случва една такава развръзка? Самият аз също съм наблюдавал реални ситуации, когато някой много силно иска да се срещнете, а когато се случи, той напълно катастрофира в срещата си с теб и остава чувството за безнадеждност и безизходица. И досега ми е загадка този феномен. От друга страна пък, нали това тук е просто сайт за публикуване на произведения? Защо трябва да се ползва като сайт за запознанства на живо? Може би от там идва целият проблем. - От неизползването му по същество и с правилните цели.
  • Mazaco, благодаря...
  • Много ми хареса! Не толкова историята, а начина по който е разказана. Поздрави!
  • Отишла е да си търси нов Музьо
  • Иринакис, подведох те,... и аз отначало мислих да завърши по- иначе, може би героите заслужаваха взаимност...Зигфрид, получи се неочаквано тъжен разказ наистина,.. А послекраят, оставям на вас...
    Радвам се , че ви е харесало написаното....
  • И на мен ми хареса. Много истинско разказваш, естествено е, интересно и неочаквано. Тъжно ми стана, но пък разказът ми хареса. 😊
  • Хм, направо не знам какво да мисля, че и да кажа след този разказ. Знам само, че ми хареса.
    Всъщност, сетих се. Нищо не се разви според предположеията ми и това го прави още по-хубав. С две думи, браво!🙂
Random works
: ??:??