Пръстен с червен камък
Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да увеличи илюзорната тежест с корен квадратен на собственика си? Така и не разбрах. За подсилване на впечатлението, което може да събори един средностатистически човек, осмелил се да сложи скромен тенекиен пръстен на безименния си пръст, на китката на този позлатил имиджа си индивид често подрънкват и няколко гривни. Ефектът, който постига пред мен е, че нарушава равновесието на нормалното ми мислене. С две думи - не ги харесвам аз тия, дето са свикнали толкова много да се кичат и парадират с външния си вид.
Може би затова загубих първия си пръстен, който моите родители ми направиха за бала. Не можах да го открия в пролетните майски води на реката, където бях отишла да пера и се правя на млада селска даскалица къщовница. После трябваше да сваля и брачната си халка, защото минах в графата "разведени". На всичко отгоре, това с халката ми се случи два пъти. Добре, че още нося на ушите си мамините обеци. За някои може и да са демоде, но все пак са златни и, понеже са правени почти преди век, са осемнадесет каратови. А и усещам, че ме свързват по някакъв начин с нея, макар тя да е отдавна в отвъдното.
Ето че стигнах и до завръзката в разказа ми - появилата се внезапно, но дразнеща настойчивост мечта и аз да имам пръстен. Бях станала вече майка на двете си деца, които гледах трудно сама, но не можех да се отърва от дошлото изневиделица желание да сложа и аз на пръста си едно кокетно златно бижу и то да е на всяка цена с червен камък. Много пъти заделях с усилие и лишения смешни левчета. Но бързо посягах към тях, когато скъсаните маратонки на сина или дъщерята крещяха в лицето ми, че за една майка здравето на децата ѝ е по-важно от една приумица, наречена пръстен.
И така, докато един ден комшийката ми, върнала се от поредната си разходка до Истанбул с лична търговска цел, не ме повика да пием у тях кафе и не ми показа златните бижута, които се наложило да крие (да не казвам къде!) , пренасяйки ги през границата. Погледът ми на любопитна сврака веднага се стрелна върху красивия пръстен, на който отгоре се кипреше малък червен камък. Явно съм се издала с това неистово желание непременно да го притежавам, защото жената веднага ми го подаде и настоя да го премеря. Стоеше кокетно на пръста ми и ми беше по мярка. Но огряното ми от радостна усмивка лице веднага се помрачи от мисълта, че колкото и да искам, не мога да си го купя. Комшийката, сякаш предусетила мислите ми, предложи добър вариант:
- Ще ми се издължаваш на малки суми, не се притеснявай! Близки сме си, а и с отстъпка ще ти го дам! Мога да те изчакам, миличка!
- Наистина ли? - гледах я аз като изненадано дете и клепах на парцали.
В главата ми веднага се подредиха ситуационните варианти, които биха ми помогнали да изплувам от дълбоката парична неизвестност. Е, не като състезател на сто метра бътерфлай, а като играя ловко и добре обмислено на прескочикобила със задълженията, сметките и ежедневните нужди н ока тричленното ми семейство. Спомних си и, че в края на месеца шефът беше обещал да ни даде премии. Това ме направи решителна и донякъде ме успокои.
Прибрах се вкъщи с пръстена и не знам колко пъти суетно се вглеждах в него, показно вдигнала пред очите си разтворените си пръсти, а една кипнала в мене радост обливаше бузите ми. Не можех да преценя кой от двама ни – аз или камъчето на страхотното ми бижу е победител в състезанието по искрящо червено! Бях почти толкова щастлива, колкото когато станах майка. Дъщеря ми – влязла вече във възрастта на първото си влюбено изживяване – пожела също да го премери, но аз побързах да си го поискам обратно и го сложих отново с подчертана собственическа бързина на пръста си. Засрамих се от това и обещах като добра майка да ѝ купя непременно още по-хубав за бала.
Шефът удържа на думата си и ни зарадва с добри премии, но зимният ток чакаше да бъде платен, пералнята - да бъде дадена на ремонт, та да използвам центрофугата и дрехите да съхнат по-бързо, а тапетите в кухнята не искаха да се срамуват повече от външния си вид... Пръстенът застана на опашката след другите неотложни плащания и добре че майка ми, спечелила по чудо четворка от тотото, ми даде една част от парите, които трябваше да платя за него на комшийката, за да се отсрамя пред нея. Второто плащане направих с изненадващата сума от получената за няколко месеца забавена издръжка за децата от бившия ми съпруг. Но последният транш към съседката се криеше като възможен отговор на трудна математическа задача, която беше най-малко с три неизвестни. Бях казала на съседката, че ако не се появи друга удобна възможност преди това, ще трябва да изчака да ѝ дам оставащата сума до момента, в който получа следващите си тримесечни премии. Чувствах неудобство да откликвам на поканите ѝ за съботно кафе и не знаех как да ги отклоня, потънала в неловко мълчание и вина пред нея, заради забавеното плащане.
Вие вече очаквате добрата развръзка на историята, но ще ви споделя, че и с този пръстен трябваше да се разделя, преди да му се нарадвам. В службата имахме колежка, преживяла също като мен два развода. Разликата между нас беше в това, че тя имаше само едно момиченце на осем години. Знаех, че е от другия край на България и си няма никой, който да я подкрепи в трудни моменти. Опитах да се сприятеля с нея, но тя, някак необяснимо за мен, все странеше и отклоняваше поканата ми да дойде на гости. Година по-късно разбрах каква е причината. Дъщеричката ѝ страдаше от рядка болест на костите и имаше нужда от специални грижи. Жената беше наела медицински асистент и правеше всичко по силите си, но ситуацията изведнъж се влоши още. Нейна братовчедка по бащина линия бе проучила, че в Турция известен професорски екип прави успешна операция с присаждане на костен мозък и там могат да помогнат на детето. Но, разбира се, сумата, която ѝ бяха поискали, за да се случи това, беше непосилна за младата жена. От подробностите, научени от мен по-късно, ми стана ясно, че тя продала някакви ниви на баща си в Лудогорието, теглила и максимално висок заем от банката, но така и не могла да събере дори половината от необходимите пари. Виждах я как всяка сутрин идва с дълбоки сенки от безсъние под очите си, а клепачите ѝ често бяха подпухнали от плач.
Колегите бяха състрадателни и всички ние решихме да съберем каквото можем за нейното момиченце. Нямаше определена сума, можеше да оставиш в кутията за обувки, превърнала се в импровизирана касичка, това, което си в състояние да заделиш. По местната телевизия обявиха и сметка на името на болното дете. А аз се чудех какво мога да откъсна от залъка на рожбите си. Съчувствах силно на затруднената майка и исках да се включа в инициативата. Само че, наистина не виждах как.
Една вечер, прибирайки се след работа, влязох в едно бижутерско магазинче, където изработваха бижутата, и съвсем осъзнато свалих пръстена от ръката си. Подадох го на мъжа срещу мен и поисках да ми каже каква сума може да ми даде за него. Цифрата, която чух, ме изненада, беше много по-малка от очакванията ми, но все пак пресметнах, че като платя последната вноска на комшийката, ще мога и аз да оставя в касичката една сума, от която няма да се срамувам. Мъжът отвори чекмеджето пред себе си, отброи точния брой двадесетолевки и ми ги подаде през прозорчето на гишето. Не вярвах, че ще стане толкова бързо. Дори не успях да се сбогувам наум с пръстена, превърнал се в моя осъществена мечта, но за толкова кратко време. Преди да вляза вкъщи, позвъних на вратата на комшийката и, без да влизам вътре, ѝ подадох остатъка от сумата, с която приключвах задължението си към нея. Тя се усмихна широко и не скри изненадата си:
- Ей, успя значи! Нали ми беше казала, че ще се забавиш! Не трябваше да бързаш толкова! Но щом си се справила, мога вече да ти пожелая да си носиш пръстена със здраве, а той да ти донесе късмет!
Побързах да си тръгна без да кажа нищо, преди тя да е видяла, че бижуто с червен камък вече не стои на пръста ми. Мислено насочих нейното пожелание за късмет към болното момиченце на колежката. От цялото си сърце исках то да се оправи и знаех, че нито за миг няма да съжалявам, че съм постъпила така. Сутринта – запъхтяна, но с приповдигнато настроение – влетях в службата. "Касичката" не беше още извадена, но когато го сториха, аз бях първата, която мушна в процепа с тиха молитва сгънатите в дланта ми пари. Седнах успокоена на мястото си и помня, че в този ден отхвърлих много от натрупалата се покрай мен работа. В обедната почивка се качих в стола и се наредих на опашката. Майката, която обикновено си носеше ядене от къщи, сега беше застанала зад мен. Докато слагаше зеленчуковата супа на таблата си, тя видя, че пръстена ми не е на ръката и съвсем импулсивно ме попита:
- В банята ли го забрави сутринта? Толкова е хубав с този червен камък и страшно много ти отива!
- Подарих го на дъщеря си! - отговорих ѝ с усмивка аз и отправих мислено отново молитвата си тя да успее да събере нужната сума, за да заминат колкото се може по-скоро за Истанбул и осъществят успешно лечението.
Жената отсъства дълго, а после нещо наложи да се върне в родния ѝ край и не разбрахме какво се случи с детето ѝ. Чухме, че имало временно подобрение, но дали надвиха болестта окончателно, нямаше кой да ни каже. А сред няколко години, когато дъщеря ми стана абитуриентка, успях да ѝ купя голям златен пръстен с червен камък и това ме направи като майка истински щастлива. Сложих го на пръста ѝ с пожелание успехът да я следва навсякъде и с молба към съдбата винаги и във всичко да подкрепя детето ми.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Асенчо, благодаря ти, че изрази отношението си към този разказ, като постави в " Любими"!😍
-
Денят ми започна с твоя прекрасен коментар и вярвам, че ще е хубав, Доче! Благодаря за позитивизма, който ми изпрати с него!🤗💕
-
Историята грабва от първия до последния ред с горчивината на една съдба преплетена с добротата на една душа. Поклон пред таланта!Успех!
-
Благодаря ти, че прочете и коментира, мила Сенилга!💕
-
Прочитала на одном дыхании! Такие крутые развороты сюжета.Первое. о чём подумала, можно помочь себе. только помогая другим
-
Искам да знаеш, че твоята подкрепа е много важна за мен, Наде! 💕Благодаря ти!🙏
-
Чудесен разказ, Марийче! Успех!
-
Благодаря, Радослава! За мен е радост да ме посети и коментира един художник!😍
-
Много трогателен разказ! Споделям коментарите дотук. Успех на конкурса!
-
Светличка, нека съдбата прави своите неочаквани жестове към всички, които са наистина в нужда и преминават през трудности в живота си! Благодаря ти!😍
Росинка, 💕много мили и скъпи за мен думи си ми оставила в коментара си! Радвам се, че те познавам!😘 -
Добрите хора не са обречени да са богати, защото са щедри и обръщат внимание на проблемите които имат другите повече, отколкото на своите. Поздравления, Мари ! Успех, толантливке!🍀
-
Такава жертва не всеки е способен да направи. Много благороден жест. Дано е спасил малката. Успех!
-
Нека доброто се състезава с друго добро и да го прави във всичките си проявления всеотдайно и завладяващо! Тогава и светът ни ще бъде по-добър, Петьо!😍
-
С удоволствие го прочетох,.. и давам глас за благородната надпревара. Успех
-
Силви, щастлива съм да те видя!🤗💕Твоята класа на разказвач е толкова голяма, че само появяването ти под написаното от мен е достатъчно, за да усетя моралната ти подкрепа! Прегърнат да е денят ти, миличка!💕
-
Прекрасен разказ, Мария!
-
Добро утро, Иржи, Марко!😍 Такива хубави и поддържащи коментари сте ми написали, приятели, че е цяло богатство за мен! 🙏 Благодаря за подкрепата и топлото ви отношение към моето творчество!🤗
-
Прекрасен разказ, Мария ! Добротата и съчувствието
са най-големите богатства, които може да притежава човек.
Поздрави за творбата !
-
От благородство и доброта е изградена душата ти, Мария и вярвай, съдбата ще ти връща със същия аршин! Когато зададох темата и толкова нямах опит, че не знаех редно ли е да напиша дълго заглавие за предизвикателството, а само споменах, че с подразбиране е "....и то ще ти се върне двойно от небето!" Затова ти го изпращам като пожелание лично за теб! Преживяните неща се описват много по- докосващо!...Гласувам за успех!
-
Ели, благодаря за пожеланията и хубавите думи за написаното от мен!💕
-
Един истински хубав разказ! Успех, Мария!
-
Стана ми по-леко след твоето пояснение, Ирка!😍Наистина ме озадачиха и смутиха думите ти, но вече всичко е наред!💕
-
Ох, не ме разбра.
"Колко такива пориви като твоя съм срещала. Срамно малко, затова се въздържам да обявя....."😊
Разбира се, че ще разкажеш. Не вярвам някой да се почувства зле от това. А и ако крием доброто, то кое да бутаме напред?!
Не винаги дообмислям коментарите си и най-често записвам емоция, не конкретна мисъл. Замисля ли се....Край с коментара🤭 Но тук нама грешка. Просто го написах объркано. -
Скити, благодаря за добрите думи, казани от теб за разказа ми!😍Винаги си много мила с мен!😘 Прегръщам те!💕
Ирка, радвам се да те видя тук!
Стана ми приятно, че разказът ти е харесал!😄 Но наистина не разбрах защо би се въздържала да дадеш гласност на подобна постъпка? Съгласна съм с теб, че за такива прояви не се бие барабан и обикновено остават в анонимност, но нали и моята лирическа е постъпила точно така. А аз разказвам след толкова години тази случка, водена единствено от желанието да пиша по зададената тема в предизвикателството.😄 -
Много хубав разказ, Мария! Много ме затрогна! Такива красиви човешки отношения!
-
Сега се замислих колко такива пориви на доброта съм срещала, но ще се въздържа да обявя на всеослушание. Май знаем повече да ръкопляскаме или съдим, според ситуацията.
Хубав ти е разказът, Мари. Дори и аз се замислих. А и ти разказваш увлекателно. Хареса ми. -
Много хубав разказ, Мари! За доброто и човещината! А ти си невероятен разказвач!💖
-
И аз горещо се надявам това да се е случило, Таня!😄Доброто ражда добро, но понякога се държим като скъперници.
-
Хубав разказ, дано се е излекувало детето!
-
Вики, зарадва ме със задълбочения си коментар, в който даваш.привес на човечността в нас! И аз мисля като теб!😍
Мини, това, което ни предлага животът сценарист съперничи достойно на най смелото и даровито перо. Нека и ние черпим своето вдъхновение от него!😍 -
Митко, търсейки отговор на въпроса дали това е типична постъпка, ние се обръщаме всъщност към себе си и питаме вътрешното си аз как бихме постъпили в аналогична ситуация. За мен като автор това е признак за добре свършена работа.
Благодаря ти, че отдели от времето си да прочетеш и коментираш!😄 -
Мария, много ми допадат разкази като твоя от живия живот, а не измислени, прекрасно себеотдаване в доброто. Чисто сърдечно ти пожелавам успех! Поздравявам те!
-
Детински несериозните желания могат да се вселят и в най-доброто сърце. Но винаги отстъпват, пред естествения човешки порив да помогне на някого. Браво, Мария! Разказ за човечност, успяла да победи жалките приумици на егоиста в нас.
-
Яничко, винаги ме даряваш с такива разкошни коментари! 😘 Темата ме привлече, а и имах готова истинска история, затова ми беше лесно. Просто седнах и излях спомените си на белия лист.
Благодаря, че попи със сърцето си споделеното от мен!💕 -
Действителността ни тук присъства такава каквато е, човечността у героинята е за пример и не зная дали е типично качество, но разказът е любопитен и увлича.
-
Оставяш ме безмълвна...
Благодарна... Изумена...
Талантът ти не знае граници.
Сърцето ти също.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
