На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметнал шлифер върху халата. Дежурният гуру си отбеляза, че е от средно паникьосаната група посетители. Беше ги виждал всякакви. Имаше официално облечени джентълмени готови да приемат всичко в името на достойнството и честта. Беше срещал и двойка обезумели очи прикрепени към тресящо се тяло, от което падаха мехурчетата на последната му вана.
- Ама седнете де. Ей там, на онзи стол заповядайте.
Столът за посетителите беше от най-простите, но това не беше умишлено. Така излиза по-евтино на данъкоплатците, след като бива чупен веднъж на месец. Дежурният гуру седна на своя удобен стол и придърпа масичката, на която изстиваше поредният му чай. Нищо не обещаваше опасни емоции и това дежурство явно щеше д ...