Луладжа беше циганка. С нетърпение тръгна за училище в първия учебен ден на първи клас. Беше хубаво и мило момиченце. Усмихваше се на всички, искаше да се запознае с всички. Но, към когото и да се приближи, всеки ѝ обръщаше гръб. По-късно, вече в класната стая много се натъжи, защото само тя остана сама на чина – никой не пожела да седне при нея. Още на следващия ден разбра причината - произходът и тъмния цвят на кожата ѝ отдръпваха децата. Добро и отзивчиво дете беше Луладжа. Всякак се стараеше да се хареса: ще изтича след някой, който си е забравил химикала да му го подаде, или ще отстъпи ред на павилиона със закуските, или ще вдигне падналата гумичка и я подаде на детенцето на което е, или ще услужи с молив на някой, който си го е забравил. В междучасията се приближаваше към групичката на момиченцата, те млъкваха и хукваха надалеч. Обичаше учението Луладжа, старателна и изпълнителна ученичка беше, но похвалите на госпожата не я радваха вече. Това, че другарчетата странят от нея беше ...