Разпятие за щъркели

          РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ

          Новата поетична книга „Разпятие за щъркели” е третата по ред на Валентина Йотова. Както знаем, щъркелите са символ на пролетта и новия живот, на надеждата, доброто и слънцето, а разпятието е разпъване на доброто, но в християнската религия разпятието е кръст, който, освен на мъките и страданието, е символ на възкресението и живота.
          За своите петдесет години лирическата героиня на Валентина Йотова е научила, че „жената след любов е най-красива, а въздухът е оглушал от нежност” („Една стъпка след Бога”), че „безсмъртната любов не се разказва” („Орехова ядка”), че Любовта е от Бога „омесена от ангелска нежност” и че „Грях е да любиш, без да обичаш” („Няма друга”).
          В стихотворенията на Валентина Йотова има меланхолия, нежност и копнения, красиви картини и мелодия: „Но помни ме така – като острия връх на игла, със която издрасках прощалните сигли на мрака. Запомни ме с дъха на последната глътка мавруд, дето влезе в кръвта с тишините си тежки и тъмни” („Запомни ме така”); „Ах, недей да си тръгваш, Любов, че животът без теб е безсмислен!” („Напиши ми любовно писмо”); „Ще остана в света ти жарта на копривата. И за мене душата си ти не залоствай” („Резе”).
Въпроси терзаят лирическия Аз: „Дяволът ли пъпните ни върви е хвърлял някога из пепелищата, та в селцата ни подир разсъмване само прахоляк сумтят стърнищата?… Зачеркваме ли паметта на костите, та род и име нищичко не струват?… и как се разпиляхме като гарги, накълвани с клюнове нащърбени?” („Четвъртият език”).
Преди селата бяха местата, където бягаме от градската шумотевица, а сега от ден на ден се обезлюдяват все повече и повече. Животът им се е превърнал в глад, мизерия и нищета. Пустеят заради миграцията. „Няма село, ни улици, само комини, с две кокошки по двора, куцукащо куче. …Електричките даже не стигат дотука, телефон не тревожи навън тишината... А стариците чакат смъртта да потропа” („Забравени”). Пак ще сготвим супа за душа бедняшка. Много не придиряй, стига ни и залъкът, дето го изпросихме…” („Супа за бедняка”).
          Творчеството ѝ е наситено с житейски истини и мъдрости, с различни образи и идеи, със символи и сочни метафори. „Тишината се сипе на трици, непресята и с мораво рогче. Някой май ни избоде зениците и замаза със глинено топче. Някой май ни изтръгна сърцата – и е тихо по тази причина. И съзрях как чезнат децата ни в необраните Божи градини” („Без подател”), „Как този свят е твърде зле съшит, а Раят просто тъпа е химера… Из дебрите на своята душа Човек несетно става Минотавър” („Писмо от Минотавър”); „глас ме насочи – Ключът е при кръста!... Да можеш да бъдеш спасителен бряг, е мисия трудна, чак невъзможна” („Третата тръба”).
          Нашите деца учат езиците на други народи, а нашият, който е един от най-основните белези на народността, го заличават. В много тежки времена България е успяла да оцелее и да запази вярата и езика си, а в днешно време културата ни се американизира. Унищожават се колосите на България – Левски, Ботев…
          В „Коринтяни“ 4:3–4 се казва: „умовете на хората са заслепени от бога на този свят, за да не видят истината, което може да ги освободи”. Валентина Йотова, която много добре знае, че началото е словото – обича думите, а като родолюбец е наясно, че основните ценности, за да оцелее България, са езикът, вярата и културата. Затова в „Четвъртият език” тя се обръща към Бог с думите: „И след като така Ти поговорих, да познаеш, че не сме отказали народ да сме – с история и минало, и с писменост, благословена свише. И щом прелистиш святата си Библия – Ти на четвъртия език да я подпишеш!” Това стихотворение, което звучи като молитва, трябва да се чете и препрочита от всеки българин с вяра и сила, за да стигне до Бог, защото Бог е казал: „Искайте и ще ви се даде!”, Матей 7:7.
          Поезията на Валентина Йотова е стойностна и с прекрасни послания, много образна и с дълбока философия, романтична и жива. Тя е зряла поезия!
          Поетите са огънят на Вселената; със словото си те могат да обърнат света. Те са предвестници и щъркели, по които стрелят и които убиват, но вярата им в бъдещето е толкова голяма, че те винаги възкръсват за нов живот, за да продължат напред и нагоре. Стихотворенията на Валентина Йотова завършват с добър край, с вяра в доброто и светлото.

          Но иде пролет! – под капчука
          възвират алени талази –
          от божи кравички – и звуци,
          които Бог за нас е пазил!

Б.а. 03.03.2016 г., Ловеч, представяне на стихосбирката „Разпятие за щъркели” от Валентина Йотова

 Рецензията е  поместена в прозаичната ми книга „Палитра от бои”, 2019 г.