Резняк
2 мин за четене
|
РЕЗНЯК
Преди месец и кусур смачках джибрите, изцедих им значи сочеца и го турих в голямото буре. От тогаз не ма свърта на едно място и по два-три пъти на ден го наобикалям, прослушвам го, като един гинеколог му слушам тоновете, и как му тече буйната и тихата ферментация. То, дорде беше слънчево и топло, долу-горе се траеше, ама като заваля и застудя тия дни, визитациите ми зачестиха и все по-жадно се заглеждах в канелката, и вчера... Ама нека я започна от началото. От как Бойко Борисов забрани пушенето по кръчмите, все по-малко се заседявахме в кварталното кафене, щото без цигара в устата ни карти ти се играят, ни зевзеклъци ти се разказват. Сега като заваля пък – хептен. Та, висим си с Гъсока и Митьо Семето под козирката на кафенето, смучем си навлажнените фасове, капе ни капчука във вратовете и коментираме дългата суша, ниските добиви, и високата захарност на гроздето. Тогаз Гъсока я рече: - Уж висока-висока, ама мойто на село превря и миналата неделя кат го сефтосах, ми се видя лабаво! - Абе и мойто, като че ли спря да шуми и май е за сефтосване – включих се и аз, и смигнах на Семето – Кво ще кажеш наборе, да отскочим до мазата? Семето не се нуждае от много кандърдисване, а пък Гъсока от малък си е лаком за ядене и пиене и след 10-ина минути ей ни свряти около бурето в моята триквадратова маза. Ритуално я врътнах канелката, напълних един компотен буркан, вдигнах го срещу светлината на мръсната крушка и издълбоко отпих: - Май му е рано още, Семе я ти кажи - и му подох буркана с червеникавата течност. - Семето отпи изтъничко, нажабури се, премлясна дваж-триж и компетентно издума: - Можело е да трае още седмица-две... - Можело, ама трае ли се - прекъсна го Гъсока, пресегна се та му отне съдинката, впи устни в нея и дълго я задържа насочена към крушката. После се облиза лакомо, подаде ми празният буркан и изрече едно – Ох, бабачка-а-а! Колко сме седели, пушили и връткали канелката, не знам, но помня, че кога се наканихме да тръгваме, Гъсока беше заспал в прегръдка с бурето. Късно на другата утрин, на оперативката в кафенето Семето се похвали, че под въздействието на резняка ощастливил булката си три пъти повече от обичайното. А, аз ли? Аз констатирах, че над средата бурето ми кънти на кухо. А уж беше още резняк! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
