Ромео и Жулиета от Таласа

Научих тази история при посещението си на планетата Таласа. Не знам дали е вярна или не, но там се е превърнала в легенда и заслужава да се разкаже, дори да е измислица от местния фолклор.

Морето на Таласа е безбрежно в буквалния смисъл. То покрива цялата планета, на нея няма нито един континент и дори нито един остров. Затова няма и брегове. Но в това море има растения и животни с безценни лечебни свойства, които земяните не можеха да подминат. Затова те са си построили изкуствен плаващ остров. По точно островите са два, но разположени един до друг и свързани с мостове и подводни тунели. На по-големия живее родът Лиуте, който владее лабораториите и фабриките за извличане и производство на ценни лекарства и козметични продукти, прочути и търсени в цялата Космическа федерация. Другият остров принадлежи на рода Долф, който се занимава с откриването и лова на тварите, от които се добиват тези продукти. Те се чувстват в морето прекрасно и са направили подводни плантации за водорасли и ферми за развъждане на морски животни, но продължават да организират и продължителни изследователски експедиции из океана за откриване на нови ценни видове. Накратко казано, Лиуте работят и живеят на повърхността, а Долф – в дълбините на Таласа.

И все пак едно момиче от Лиуте и един младеж от Долф се сближили. Това станало на ежегодния празник, даван от Лиуте по случай годишнината от пристигането на първите заселници от Прародината Земя на Таласа преди около сто и петдесет години. През този ден се организират всякакви концерти, представления и спортни състезания, а вечерта завършва с пищен бал. Балът се провежда около кръгъл басейн на най-долната палуба на острова на Лиуте. Палубата се украсява с цветя от оранжериите, които пръскат наоколо ароматите на Прародината, а над тях се поклащат цветни фенери. В началото на колонизирането балът е бил преди всичко за Лиуте, защото отначало двата рода имали само делови отношения и не общували много. Но постепенно младите поколения взели да пренебрегват делението и понякога някои от Лиуте се сприятелявали с някои от Долф и ги канели на бала. Балът станал отворен за всички. Така на онзи бал Мила Лиуте се запознала с Лорин Долф.

В началото младежите от Лиуте пиели, танцували и се смеели около басейна облечени във фантастични костюми, но по едно време взели да ги свалят и по бански да скачат в басейна. Такава била традицията – балът завършва с водни танци в чест на новата родина Таласа. В басейна до Мила доплувал Лорин Долф, в костюм от светещи нишки.

- Аз съм Лорин. – рекъл той – Искаш ли да потанцуваме?

И веднага я завъртял в сложни фигури и пируети над и под водата. Сама тя никога не би могла да ги изпълни, но като всички Долфи той бил съвършен плувец и тя само трябвало да се хване по-здраво за него и да сдържа дъха си колкото може по-дълго. Когато танцът свършил тя била задъхана и замаяна.

- Как бих искала да мога да танцувам така!

- Искаш ли да те науча? Хайде да се видим утре в малкия басейн между островите.

- Ами... Аз работя в лабораториите. – отвърнала тя – Мога да дойда след работа.

Така започнала тяхната история. През два – три дни те се виждали и не само танцували, но и си разказвали много неща от живота си, така че неусетно се сближили. Няколко месеца по-късно Лорин забелязал, че Мила станала замислена и потисната. Започнал да я разпитва и отначало тя не искала да му каже нищо, само веднъж насълзена прошепнала:

- Ах, Лорин, защо не можеше да не си Долф...

- Какво значи това?

- Ами аз скоро ще навърша двадесет земни години и според нашия обичай трябва да се омъжа и да родя две деца. Казах на баща ми, че не харесвам никого и предпочитам да продължа да работя, но той не иска да чуе. Да съм му родяла две внучета, пък като ги отгледам пак можело да се върна на работа. Избрал ми и жених! Но аз не го искам. С теб се чувствам добре, разбираме се толкова добре, не мога да си представя, че няма да се виждаме. Понякога... не се чуди, но ми се иска да можех да прекарам живота си с теб. Само че, както знаеш, Лиуте не могат да се женят за Долф.

Лорин се замислил и промълвил:

- Знаеш ли, Мила, наистина и аз не мога да си представя да се разделим. Обичам те, много те обичам. Казваш, че Лиуте не се женят за Долф. Но в Договора за основаването на колонията Таласа не се споменава такова нещо. Там се предвижда двата рода да са равноправни във всичко. Така че защо да не се оженим и наистина да прекараме живота си заедно?

- Юридически може би. Но с кого ще живеем, Лорин? Ти ще си чужд за Лиуте, аз – за Долф.

- Голяма работа. Ще станем търсачи. Ще обикаляме морето на Таласа. Нямаш представа какви чудеса има да се откриват още в него.

- Но... няма да можем да имаме деца, Лорин.

Той я изгледал внимателно.

- Това проблем ли е за теб?

- Всъщност не. Лиуте си имат достатъчно деца. Но... ти не искаш ли да имаш?

- Аз искам да съм с теб.

Мила му казала, че трябва да помисли. А при следващата им среща му разказала, че говорила със семейството си, станал голям скандал и всички я обявили за луда, а баща и рекъл, че по-скоро иска да я види мъртва, отколкото да я даде на някакъв Долф.

- Може би наистина ще е най-добре да умра. – казала тя. А на ужасените му протести се засмяла.

- Не, всъщност мисля да избягаме с теб, Лорин. А за да не ме търсят, да ги накарам да мислят, че съм мъртва.

И тя му разказала, какво и било хрумнало. В нейната лаборатория извлекли от един морски червей вещество, което предизвиквало изкуствена кома. Толкова дълбока, че изчезвали не само пулсът и дишането, но и мозъчните вълни на човека. Предвиждали да се използва при тежко ранени пациенти, а също и може би за в бъдеще при далечните междузвездни полети вместо замразяването в сложни апарати. Човекът бил като мъртъв, но можел да бъде съживен със специален антидот. Засега периодът за оцеляване в изкуствената кома бил 72 земни часа.

- Ти ще започнеш работа като търсач и ще ти дадат универсална лодка. Ще я закараш на определено място най-малко на сто километра от острова. Когато това е готово аз ще взема препарата, ще “умра” и нашите ще ме погребат. Нали знаеш как го правят? Нашият род използва за гробници хибернационните капсули от кораба на първите колонисти. Ще ме сложат в капсулата, но аз предварително ще ти дам кода за отварянето и. Като я оставят в гробището на морското дъно, ти ще ме извадиш, ще ме отнесеш на твоята лодка и ще ми инжектираш антидота, който също ще ти дам предварително. Внимавай, това трябва да стане най-късно 72 часа след като взема препарата. После ще тръгнем двамата с лодката по безбрежното море на Таласа. Ти ще си търсач, аз ще съм мъртва и никой няма да ни пречи.

Отначало Лорин отказал. Планът му се сторил много сложен и рискован. Но скоро се уверил, че семейството на Мила няма да я остави на мира, докато не се съгласи да се омъжи за богатия търговец, избран от баща и. Ако пък просто избягат, ще тръгнат да ги преследват и по въздуха щели непременно да ги открият, дори да отидат на другото полукълбо на Таласа. Мила се престорила, че се е примирила и баща и определил деня на сватбата. Междувременно Лорин се снабдил с универсална лодка за търсач (те плуват както над водата така и в морските дълбини) и тайно отнесъл на нея някои вещи, които щели да трябват на Мила. Защото Долфите могат при нужда да живеят в морето даже без никакви оръжия и уреди, като спят, ловят и ядат храната си във водата, но Лиуте трябва да прекарват повече време на сухо. Един ден преди сватбата открили Мила мъртва в стаята ù. Била оставила прощално писмо до майка си, а до леглото си – празна опаковка от опиат. Лиуте били потресени от трагедията и дори баща ù се разкаял за неотстъпчивостта си. Но било късно и вместо сватба трябвало да организират погребение.

Открили, че тялото ù не е в гробницата чак седем години по-късно. През тези години, а и доста след това Лорин работил като търсач и на определени периоди посещавал острова на Долфите, където предавал своите находки, а с печалбата закупувал припаси, гориво и оборудване и отново потеглял към отдалечени места в морето на Таласа. Дали Мила е била с него? Никой не я видял, но Долфите упорито вярвали в това, а постепенно историята взела да се разказва и сред Лиуте. Всъщност оттогава са минали едва петдесет години и Мила спокойно би могла да е още жива. Но нито тя, нито Лорин са се появявали на островите повече от двадесет години. Което за Лорин е обяснимо: делфините, даже генетично модифицираните, живеят до четиридесет години.

Но както ви казах, тази история най-вероятно е просто легенда.