di_t (T.Т.)
228 5966
31.01.2024 г., 13:29 ч.

 Самодивското - 1 част 

  Проза » Разкази
701 8 17
Произведение от няколко части
4 мин за четене

 

 

                 Мъглата бавно пълзеше по билото на планината. Млечно бяла и плътна като невестинско було. Синият връх все още се виждаше висок и недостъпен над скалите. Орли се въртяха там и крилете им се разперваха над урвите. Зад върха грееше слънцето като огромна златна тепсия.

           Продан вървеше със стадото си  и очите му  се спряха на върха. Диреше да види Господ. Нали свещениците така казват, че Господ Бог е горе…там някъде…на най – високото…

      Продан беше умълчан и угрижен. Кахър имаше момчето и не знаеше що да стори. Майка му ставаше все по - зле. Втора седмица изгаряше от огън, мяташе се в постелите трескава и болна. Баба Руса, комшийката идваше през деня при нея и я налагаше с оцет и вода, треската намаляваше, но през нощта започваше да се вихри. Устните на майка му се напукаха до кръв, очите й помътняха, тялото й изпосталя. Почти не ядеше, пийваше малко вода, но повечето време бълнуваше, мяташе се и беше страшно човек да я гледа… Май нямаше да се оправи. Отиваше си, а Продан не можеше да й помогне с нищо.

   - Моля ти се Боже…помогни мама да се оправи…Моля ти се… само тя ми е…тейко се помина, не го помня…нямам си никого…Ще сторя за теб, каквото ми кажеш…дай ми знак само…

    Стисна юмрук. Ноктите му се забиха до болка в дланта. Очите му се изпълниха с топла влага. Избърса клепки. Нямаше да плаче…мъжете не плачат.

    Подкара овцете и се спряха до Самодивското кладенче. Около него имаше тучна зелена трева и овцете се пръснаха да я хрупат. Продан се наведе, взе кратунката, която беше на камъка до кладенчето и загреба от бистрата вода. Остана за миг загледан във водното огледало. Чини му се, че видя нещо.

   Образът на нежно моминско лице сякаш изплува във водата. В косите й се виждаха китки цветя, а устните й бяха червени като кръв… Продан изпусна кратунката и му премаля от болка. Нещо в гърдите го стегна като обръч.     Седна на камъните и отвори уста. Задиша тежко, тежко, като риба на сухо. Протегна ръце, намокри ги и изплиска водата да прогони образа й…

   Наплиска си лицето, наведе се и намокри ризата до сърцето си. А то биеше като полудяло. Унесе се. Затвори очи примрял.

          Постоя  така, като не знаеше колко време е минало. Поолекна му. Дали е заспал, не помнеше нищо. Мъглата беше се стопила, ясен като сълзица ден се очертаваше наоколо. Слънцето сияеше и хвърляше златните си лъчи по тревата.

          Той се наведе и напълни вода в бърдука си. Сякаш нещо му прошепна в ухото да налее вода за майка си от Самодивското кладенче. Вгледа се в дъното, но нямаше нищо…образът дето по преди видя беше изчезнал. До камъните на кладенчето се виждаха  бели малки цветчета, сякаш избуяли за миг. Продан разтърка очи и се почуди що става. Луда работа…Без да знае защо, той наскуба билето, което сякаш го подканяше да го стори. Завърза снопа с канап и го метна в торбата.

       Изсвири с уста на овцете, подкара ги надолу. Селото белееше с варосаните си къщички и се виждаше като на длан пред него. Пъргавите му стъпки закрачиха ведно с Муржо, който размахваше весело опашка.

      Продан все още се чудеше що стана там…на Самодивското…

      Сега беше изпълнен с лекота, дишаше свободно, без бодежи, без болка.

      Коя беше тази…дето я видя на дъното на извора? Самодива ли? Мислите му се блъскаха в стена, без отговор, без разумно обяснение…

       На душата му стана свободно. Знаеше що да стори…

 Вече започваше една дрезгавина и денят преваляше. Той чу лая на махленските песове и скоро видя първите къщи.

           ………………….

         Венка издои кравата и отнесе ведрото с мляко. Майка й Петра го пое и го сложи над огнището да го вари. Двете й по-малки сестри стояха на миндера и си играеха с една парцалена кукла, като се превиваха от смях. Едната я дърпаше за ръцете, а другата за краката.

             - Пенке, Ленке, я по- тихо – сгълча ги майка им.

      После отсипа в едно менче мляко, извади от долапа една лъжица и отиде в килера. Там отгреба от една тенекия мед няколко лъжици с планински мед и я сипа в млякото.

             - Върви Венке да отнесеш на стрина ти Иванка това мляко. И баба ти Руса е там. Ох, Божке…дано се оправи…да пийне…добра женица е…

              И с треперещи пръсти се прекръсти и сведе очи към земята…не смееше да си помисли, че идва най-лошото...

      

 

                      Следва…

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Ще следя с удоволствие.
  • Чета...
  • Благодаря Наде!
    Хубава вечер!
  • Хареса ми.
  • Поздрави на всички!
  • Щях да кажа, че отдавна не си писала, Таня, и обърнах страницата ти да видя от кога не съм те чела...Леле, какъв грях, не съм видяла последния ти разказ/известно време музата ми стачкуваше, както е модерно/ и не съм гласувала за теб!! Е, и без петли се е съмнало и то с ярко слънце! Честита първа награда ,а тук вече няма да пропускам. Заинтригува ме!
  • Браво, харесвам такива разкази, малко с тайнственост и с много нежност и любов.
  • Благодаря, че се спряхте и прочетохте!
  • Много интересно начало, Таня!
    Ще следя.
  • Обичам такива разкази, а ти умееш да водиш с лекота по тях - увлекателно и интересно!
    В очакване съм!
  • Ах тиии! Не пишеш а наричаш! Съзнанието ми е /трепет и очакване! Благодаря!
  • Майсторско и много въздействащо встъпление, Таня!
    Поздравление!
  • Чакам продължението с нетърпение!
    Разказите ти са винаги интересни!
  • Нареждам се в редичката на чакащите. Добро начало, Таничка.
  • Чакам продължението, Тани! Хареса ми.
  • При тебе винаги е интересно.
Предложения
: ??:??