— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така  както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато не те извикам!

Кръстева – балетмайсторката, изгледа в гръб отчаяната Силвия с нескриван гняв и въздъхна дълбоко. А Силвия избърса лекичко сълзите си и се отправи към „наказателния” ъгъл. Седна на земята и се замисли – когато разбра, че ще поставят балета „Нестинарка” на Марин Големинов, изобщо не очакваше да ѝ дадат главната роля. Беше в трупата само от три  години и засега ѝ се доверяваха само за малки роли, а Демна – това си беше сериозна работа. Когато директорът ѝ съобщи, тя не повярва. Не разбра как се намери в обятията на Григор,  възбудено редеше думите си, жестикулираше, а той я гледаше с обожание и накрая я целуна, с което спря дъха ѝ.

 — Разбра ли, ето така трябва да изиграеш своята Демна, а аз ти обещавам да бъда истинският Найден!

Оттогава измина цял месец, но работата не вървеше, а премиерата беше в края на юни. Силвия се чувстваше изтощена и всяка вечер плачеше на Гришата, че ще я свалят от роля. Той пушеше мълчешком и гледаше прелестните ѝ пшеничени коси, бадемовидните очи, бялото лице и тревогата изписана на него, посипана с бисерните ѝ сълзи и мислеше, че когато Марин Големинов е пишел първия български балет „Нестинарка”, си е представял точно красотата на Силвия. Знаеше, че тази роля е написана за нея, знаеше и как работи Кръстева и взема страха на всички млади балерини. Затова я оставяше да се нареве, даваше ѝ малко водичка и я прегръщаше, за да поспи малко.

 Дадоха им няколко дни почивка преди последните две седмици до премиерата. В ранното утро Силвия и Григор потеглиха към морето, бързаха да могат да се изкъпят още в ранния следобед. Тя се беше умълчала и гледаше разсеяно навън, Гришата пусна малко музика и я закачи:

 — Сега как да ти викам – Демна или Силвия, а?

— Не се подигравай! — изръмжа тя.

— Не се подигравам, нали видя – никой не те е смъкнал от роля, сега вече е късно, а и знаеш, че нямаш дубльорка, така че трябва много да те пазя сега да не се разболееш, че Кръстева само чака да ѝ се появиш с течащ нос и кашляща — засмя се Гришата.

Силвия махна с ръка. Пристигнаха и отидоха направо на плажа – морето се ширеше пред тях с изумрудената си красота и мъдрост. Силвия започна да танцува на плажа, упражняваше стъпките на нестинарското хоро, което все не ставаше и не ставаше.

Тъкмо се поуспокои малко, когато една вечер Гришата ѝ каза, че ѝ готви изненада. Отидоха в гората  до плажа – имаше големи тълпи от хора, той ги  поразбута и когато стигнаха отпред, видяха огромен огън.

— Да не си решил да ме гориш на клада заради моята неуспешна Демна? – засмя се тя.

— Не, ще има нестинари.

— Какво? Откъде нестинари тук?

— Днес е 3.06 – празникът на Свети Константин и Елена, тогава нестинарите винаги играят първото си хоро и осветяват иконата им чрез танца си и чрез огъня.

— Ама ти сериозно ли?

— Кога съм бил несериозен, но ще трябва да чакаме доста, докато се потуши огънят, ела да хапнем.

— Не отивам никъде — ти върви, аз ще си пазя място тук – тръсна коси Силвия. Той я погали по ръката и се отдръпна. Тя гледаше тези червено-оранжеви пламъци, които играеха някакво хоро, което никой не разбираше. В главата ѝ зазвуча музиката на нейният танц – да, ето в същият ритъм този огън се полюшваше, така бързо и динамично, извисяваше се нагоре и изведнъж се снишаваше, после лумваше високо. Гледаше като хипнотизирана. Не усети кога се стъмни. Няколко мъже започнаха да разравят жаравата с големи лопати – множество горещи светулки озариха с тайнствена светлина всичко наоколо. Тогава се чу тъпанът – бавно, насечено и много ритмизирано. Хората заобръщаха глави, надигаха се на пръсти да видят тези чудотворци. Силвия усети как сърцето ѝ започна да тупти в ритъма на приближаващия тъпан. Трима мъже се появиха с иконата на Свети Константин и Елена – цялата беше украсена с цветя. Чу се и гайда – отначало тиха и плаха, постепенно гласът ѝ се извиси с нестихваща печал и потъна в дълбокото тъмно небе. Григор стоеше зад Силвия и наблюдаваше, а тя не го усещаше, всичко това я беше погълнало безгранично. Първият мъж заситни дребни, равни стъпки и тръгна през жаравата – пресече я на кръст. Ритъмът постепенно ставаше по-бърз. Още двама нестинари започнаха да играят върху горещите въглени, внесоха иконата, въртяха се със суров израз на лицата, съсредоточени в демоничният си  магичен танц. Когато гайдата заплака ридаещо,  отнякъде се стрелна момиче в бяла дълга кенарена рокля с венец от горски цветя на главата и дълга до петите ѝ коса. Затанцува върху догарящите въглени с малките си бели нозе, въртеше се бързо, догарящите пламъчета я загледаха нежно, изпълнени с любов, очите ѝ бяха отдадени на небето, ръцете ѝ пърхаха като криле на разтревожено птиче, косата ѝ я обгръщаше цялата.  Беше много красива в сакралния си танц, всички започнаха да пляскат в несекващия ритъм на музиката. Силвия гледаше като омагьосана – ноздрите ѝ се разшириха, дишаше в ритъма на танца, неволно започна да мести краката си в познатите ѝ стъпки. Момичето бавно започна да се извисява  над огъня и всички гледаха запленени това чудо. Мъжете я обкръжиха и  заиграха в шеметен вихър заедно с нея и с малките пламъчета на огъня. Момичето падна като скършено с последния тон на гайдата. Изнесоха я бавно, ритуално. Силвия се разплака.

— Какво, какво стана, не ти ли хареса? — разтревожи се Гришата. Тя само хълцаше и едва успя да отрони:

— Никога, никога няма да мога да изиграя  Демна, ето тя беше истинската, разбираш ли?

Той се усмихна прегърна я обичливо и започна да я успокоява.

          След две седмици, премиерата на балета „Нестинарка” се превърна в невиждано културно събитие, за което месеци наред пишеха всички медии. Препълнената зала беше омагьосана от завладяващата игра на Силвия и Гришата. Цялата публика стана на крака – всеки един се чувстваше като преживял катарзис, възкръснал и пречистен от това малко момиче Силвия.

— Ех, Силвия, ти си родена Демна, но много ме измъчи в началото, браво мойто момиче! Ето вече имаме покана да изиграем балета в Гърция и в Германия, беше възхитителна вчера! – каза сутринта Кръстева.

Силвия държеше ръцете си пред задъханото си сърце, което беше поело болката на хилядите хора, които вчера  бяха с нейната Демна…