Случка край басейна
СЛУЧКА КРАЙ БАСЕЙНА
Жената беше облечена съвсем леко. Освен банския костюм, бе преметнала прозрачен воал, който се увиваше около шията ù и после леко се спускаше по заоблените й бедра. Бе полегнала върху дървен шезлонг, покрит с бяло шалте. На малка масичка до нея, окъпана в пот, стоеше висока чаша с нещо зелено в нея; ледът, разбит като кристална пяна, плуваше отгоре. Малка сламчица, леко прегъната в края, подканваше устните. Беше топло, беше август, а жената носеше слънчеви очила, в които се отразяваше и барът, и морето.
- Ше моля за оше – каза хърбав човек на бармана, прибирайки с ръка развяната си сплъстена коса. Дългокос и кльощав, като кухненски парцал с дръжка, от ония, пластмасовите.
- Вече си пиян, още е обед, не се излагай! – Барманът беше млад мъж на около двайсет и седем-осем, със здраво тяло и зъби, които биха породили колегиална завист у акулите.
- Наштоявам!
Наля му още джин в чашата, пияният държеше непременно да му се долива в същата чаша, вероятно го беше гнус да я сменя. Тръгна към своя шезлонг, олюляваше се, по пътя сръбна от чашата, примлясна доволен, настъпи воал, спъна се, изля питието върху слънчевите очила, натисна с коляното си корема на дамата, отърколи се и се свлече в басейна шумно и без съпротива. Държеше чашата високо вдигната в ръката си, като Статуя на свободата, страхуваше се да не се изцапа от водата.
- Простак! – изкрещя жената. Държеше се за корема, бялата й шапка стоеше непокътната, май бе прикрепена с фиба и не помръдваше. Барманът се притече на помощ, жената му шибна един шамар и изкрещя:
- Пямам нужда оп пеб! И ти тоже простак!
Тя се опита да се изправи, олюля се и се пльосна по корем в басейна до кухненския парцал. Удари го по рамото с крака си, това го ободри и го накара да забележи колко красива е жената със слънчевите очила.
Летовниците зашушукаха. Всичко беше ол инклузив, случката също влизаше в цената. Всички бяха опиянени от нещо.
В басейна един дългокос и кльощав мъж целуваше страстно хубавица на прекрасна възраст с бяла шапка, която не помръдваше от главата й. Жената с желание отвръщаше на страстта му.
Беше време новата любов да се полее, двамата се подпряха един на друг, излязоха от басейна, хванали се за ръка, вече бяха двойка. Барбанът показа зъбите си, за да сътвори усмивка, и наля две питиета.
Лято на морето. Август месец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
