-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят съпруг?
-Пред телевизора със сина.
-Помниш ли, любов, когато се запознахме, снегът отново валеше и ние танцувахме под светлината на лампата в Новогодишната нощ?
-Как бих могла да го забравя някога, слънце мое? На другия ден обиколихме всички антикварни магазини и ти ми подари плоча на Адамо с песента „Снегът вали“, за да остане споменът винаги с мен.
-Пазиш ли я още, любов?
-Заедно в копчето от твоята риза след нашата първа любовна нощ е в кутията с моите скъпоценности. Как е семейството – майка ти, малката принцеса?
-Добре, справяме се. А при теб, любов?
-Няма да се оплаквам. Защо изчезна? Без сбогом, без извинения, без причина? Какво стана, слънце мое? ...