Среднощно бдение
Палил ли си свещ? Драсваш клечка кибрит и я поднасяш към фитила. Той въздъхва и поема пламъка. Свещта гори, докато някой порив на вятъра, въздишка или тръшване на врата не прогони живинката от нея. Или докато се стопи.
Това ли е душата? Мисля, че това е животът. А душата, душата е онази първоначална искра, която нечия ръка поднася към свещта, за да я вдигне към живот. В онази клечка кибрит, която със съсък възвестява идването на светлината, подир което разбираш, че си жив.
Този съсък, този плам, той е безсмъртен и не може да ти бъде отнет, той ти се полага по рождение. Това е зачатието, химията, която кара клетката да се дели, да се вкопчи в плодния сак и да расте.
Затова не продавай душата си – друг живот след това няма да има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
