Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после… после се усмихнах на огледалото… Знаех как ще свърши обядът. Сивите ми очи изгаряха от любопитство. Станах лениво от стола и заключих вратата. Като някаква пъргава котка тръгвах на лов. Бях и много объркана. Исках да бъда с него, но не знаех дали не греша. Ами ако Боб научи? Едва ли ще разбере. Тръснах коси и хич не се поколебах.
Крачех бързо и отивах да се видя с Антоан. Чаровникът Антоан…
Боб имаше среща с нови клиенти и после обяд с тях. Щеше да се проточи обядът, а после пак ще отиде в кантората. Знам какъв работохолик е. И това в случая е иделно за мен. А аз отивах на любовна среща. Без да ми пука какво ще излезе от всичко това. Не се надявах на нещо. Просто хормоните ми се бяха пробу ...