21.11.2021 г., 21:58

Ти беше минало

936 0 0

Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ми, за да застине в огненото си обожание към теб. Минало до сега, когато твоите спираловидни нишки похищават всеки смисъл. Минало до тук, където се разбиват с трясък всички спомени и блянове. Това тук е само мое, твоето е далеч от всяка сложност. Ти живееш в голота, а аз обличам всички тези думи като щит срещу отровните стрели на сиянието ти. Тялото ти блести, шепти, струи, а миналото е безмълвно, тихо, бледо, изцедено, мъртво, защото ти си само в този миг. Мигът е крехък и вечен. Ти си истинска и това ме убива. Аз не съм създаден за истина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...