Днес , на Петровден, водих майка ми да я подстрижат при кварталната фризьорка , млада жена с руси коси на име Лейла. Сами разбирате, че на осемдесет и девет годишна възраст е много важна подстрижката, жените от оная епоха са свикнали да се грижат за фризурите си от млади. Докато аз израстнах с хипарските дълги пуснати коси без къдрене , без издухване, докосвани само от гребена.А майка ми не беше ходила на фризьорка от септември, миналата година, когато гостува на сестра ми и тя я заведе при нейната . Отначало причината беше зимата, после карантината, после аз все нямах възмоност да отида с нея и така до днес. Все ми мрънкаше да я заведа, косата ѝ влизала във врата, в очите, от нея я сърбяло , горещо ѝ ставало и така нататък.
Обадих се за час и се уточнихме да е към дванадесет . Майка ми се заприготвя още преди единадесет, извади най- новия си панталон/ от преди петнадесет години!/, премери го, установи, че ѝ става, облече и някаква пак толкова нова блуза и каза, че вече ще си обуе и об ...