Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
13.08.2017 г., 23:46 ч.

Ти си ми съдбата 

  Проза
1206 2 9
2 мин за четене

Здравей, Насе! 

Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма? 

Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче! 

Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Помниш ли кой ни запозна, какво откри в това срамежливо селско дете? Аз знам. Бяхме толкова различни, но нещо ме привлече в теб. В мига, когато ме заговори, когато ме погледна с кафявите си очи в мен копнежът узря. Да те виждам, да знам всичко за теб, ето това исках! 

Беше невъзможно. Ти живееше в града и идваше само през ваканциите. Не можеше да има връзка. Не бях еднодневка. Имах си свои виждания за любовта. Нищо не се промени и когато дойдох да уча в града. Казват, че без контрол от родителите децата пропадат. Не е така. Щом имаш ум в главата и уважение към създателите си, сам си поставяш спирачките. Това може, за това не е дошло още времето! Първите седем години, важните неща-примерът, обичта на семейството те спират. Не казвам, че бяхме праведници. Съгрешихме, като всички други в зряла възраст. Времето дойде и за нас. Беше войник. Трудно за мен, а за теб начин да разбереш, че

не си сгрешил, че можеш да ми имаш пълно доверие. Появи се и дъщеря ни, непланувано, но желано дете. После сватба, отново дете и един световъртеж от радостни и трудни моменти. Не ни вървеше по вода, никога не ни е било лесно. Всичко постигнахме сами и пак ни завидяха!. 

Що бури, сълзите се влюбиха в нас, а другите си мислеха, че сме само щастливи. За нищо не съжалявам. Знам, че винаги ще си до мен! 

Знам, че само бог ще ни раздели! 

Знаем, че и той ни обича! Доказа го. Минахме през най-страшното изпитание, но сме заедно ден и нощ. Има ли значение дали можеш да ходиш? Не, защото дишаш и ме гледаш с онези кафяви очи, както в първия ден и ми казваш, че ме обичаш само с поглед! Ще проходим скоро, ще ни води внукът. Ще има сватба, още внуци. Ще ги видиш, защото те обичаме и си ни нужен! Защото имаме здраво и задружно семейство, което не се плаши от трудностите. Защото децата ни са прекрасни и внуците ни ще бъдат такива. Силни, горди, непреклонни българи.

Ти се оказа много силен човек, заради нас забрави ужасната болка, забрави безсънните 30 нощи и каза "да" на живота!

 Благодарим ти! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

В края на лятото »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??