Три дни от живота на една жена - IX
Произведение от няколко части към първа част
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не издържаше да я гледа как страда…
Постепенно топлите му обятия ѝ помогнаха да се успокои и да бъде в състояние да му обясни реакцията си. Случваше ѝ се за втори път. Самата тя още нямаше ясен отговор защо, а само предположения…
Първият път беше, когато от девица се превърна в жена. Не го направи по принуда, а по убеждение. Защото за нея беше естествено когато обичаш някого, да искаш да се слееш с него напълно - и духом, и тялом… Не виждаше нищо осъдително в това, стига и двамата да не са семейни, обвързани, защото в противен случай някой би бил наранен, а любовта не бива да причинява страдание на никого - нито на съпруга(та) или партньора, нито на децата (особено на децата!). Иначе не е любов, а маскирано себелюбие.
И понеже тя го обичаше вярвайки, че е взаимно (бяха заедно повече от година и половина - достатъчно дълъг изпитателен срок), при това и двамата - несемейни, необвързани, струваше ѝ се, че е време да паднат всякакви бариери и ограничения помежду им. Дори се надяваше след това той да стане по-открит, връзката им да се заздрави, хармонизира и да се разбират по-добре… А самият първи миг на пълно телесно единение да бъде едно красиво и незабравимо изживяване за всеки от тях…
Но се оказа, че в този миг тя се почувства нещастна, омърсена, унижена ( противно на собствените ѝ възгледи и очаквания). Плака и беше тъжна почти през целия ден… А той мълча и запали цигара (дотогава не го беше виждала да пуши )...
Не последва и ни най-малко подобрение във взаимоотношенията им. Може би той се чувстваше добре с нея, но тя не беше щастлива с него…
Наложи се да ревизира собствените си възгледи, защото очевидно самата действителност ги опроверга. Разсъждавайки неведнъж върху фактите от собствения си опит, както и от наблюдения върху околните, стигна до предположението, че щом очевидно съществуват природни закони, които не са създадени от човека, нито могат да бъдат променяни от него, аналогично съществуват и нравствени закони, които не човекът ги е създал, нито има власт да ги променя и ако не се старае да живее в съответствие с тях, неизбежно ще понася последствията, които няма да са добри за него…
Сега в ситуацията с Влади причината може би беше подобна - пак беше нарушила нравствен закон… Този път предчувстваше, че ще сгреши. Може би не трябваше да слуша брат си , а собствената си интуиция… Но имаше и друга причина - трудно можеше да устои на Влади. Беше вече раздвоена в чувствата си… Тази втората бе по-съществената, но тя все още не я осъзнаваше ясно. Затова и не я сподели с Влади.
Той я слушаше внимателно, с разбиране и… внезапно ѝ призна, че е разведен и има син на няколко години.
Наистина не го очакваше и логичният ѝ въпрос беше защо чак сега ѝ казва. Отговори ѝ, че ако е знаела, може би не би поискала да бъдат повече от приятели… А той искал…
Това беше първото ѝ разочарование от него.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
