Три истории с братовчедка ми (1) *
Моята скъпа, мила, обична братовчедка! Мими. Толкова е забавна, толкова е весела! Няма начин да е покрай вас и на втората минута да не ви разказва някоя от нейните майтапчийски истории, а вие да сте зяпнали с уста и да сте ококорили ей такива очи! Тя е аптекарка – от онези, които хем разбират много от занаята си, хем помагат на хората с всичко, което могат. Винаги съм се чудела на огромното й търпение, когато обяснява как да се мажеш с някой мехлем, или - как да пиеш сироп. Или пък – ще преброди планини, за да намери някое дефицитно лекарство. Често съм при нея, обичам да я посещавам, да си говорим, тя ме зарежда позитивно. И днес се отбивам, зная, че ще й бъде приятно, а на мен пък душицата ми ще се отпусне. Тя работи в Центъра за лекарствена информация, единствен по рода си в града. Точно съм се разположила и отпийвам от кафенцето, в Центъра се отбива един дядо – по дрехите му се познава, че е от селата. Видял той витрината, помислил, че е аптека и – право вътре. Изслушва го Мими – и разбира, че положението на бабата му хич не е добро – жената не може да приема лекарства през устата и затова тя му препоръчва да отиде в близката аптека и оттам да купи не хапчета, а супозитории. Написва една бележка до колегите си, като обяснява на дядото, че това са едни специални свещички. - Хайде, дядо, отивай по-бързо да ги купиш, че да не затворят аптеката! – подканя го тя на висок глас, защото дядото, освен всичко друго, и недочува. - Симпатяга! – смигва ми заговорнически тя. Забързва се дядото натам, през два магазина. След малко отново се появява – в ръце с опаковката супозитории. Влиза, ама се суети един такъв – изчаква вежливо братовчедка ми да свърши разговора по телефона. - Купи ли ги? А, точно тези, да! – взема Мими кутийката и я отваря, за да му покаже какво има вътре. Показва му супозиториите, той, естествено – гледа внимателно и кима. Стреми се да запомни всяка нейна дума. Но тази – супозитории – да го убиеш, не може! - Значи, дядо – започва братовчедка ми – казваш на бабата да измие дупето си и после ти й пъхаш една такава свещичка. И след това й казваш да легне, на всяка цена! - Значи – дъ съ умий, викаш – повтаря дядото след нея, гледайки я право в устата. - Даа – да се измие хубаво! - И после? - После – ти вземаш една свещичка и я слагаш на бабата в дупето – търпеливо повтаря Мими, като вече я напушва смях, гледайки на дядото физиономията. Аз ще се пръсна на хиляди парченца. Дядото наум преценява всичко, след което, запитва съвсем сериозно и съвестно: - А аз кога да ги паля?
Евгения Маринчева
----------------------
* Трите разказа са получили Поощрителна награда в конкурса "Очи за себе си - 2006"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
Смей си се на воля!
