Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите. То се промушваше под керемидите и надничаше по таваните, понасяше се надолу и се втурваше през отворените прозорци, за да изпълни с невидимото си, но осезаемо присъствие всяко незасегнато пространство. Някъде го посрещаше вкусната миризма на домашни гозби, с която се заиграваше, примесваше се с пиперливостта на дъха ѝ и го повличаше навън, за да търсят и да се разтворят в нови простори.
Тази нощ беше от тези, в които градчето заспиваше в очакване. А всяка следваща сутрин, пропила в себе си яснотата на небето, разресала косите си с първите прокрадващи се лъчи на слънцето и измила лицето си с нежните блестящи капки роса, беше крачка по-близо до така наречената „Вечер на зрелостниците“. А пре ...