В търсене на...
Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след което се повдигам на пръсти и петички, вирвам си гордо носа и се настанявам удобно пред компютъра. Там някакви драскачи в един небезизвестен сайт пишат ли, пишат, римуват ли, римуват. Да не помислите, че им се получава нещо – слаба ракия, никакъв градус, изтъркани рими.
Ми да, не очаквам да напишат шедьоври. Те не знаят къде да ги търсят. Като ги затърсили в някаква си есен, в някаква си любов, в някаква си душа, че като взели да намесват луната, звездите, лъчите, пък толкоз дъжд ме валя докато четох. То откъде ли не падна тоя дъжд, от облаци, от мигли, от сърца, от очи, разби ми природните представи. Ама така ще е, като не се сещат къде да са най-уникалните рими. Нито пък могат приятно да се срещнат с тях. Щото докато не си разплачат сърцата и не им затрепери душичката, или пък да полетят на крилете на щастието – нищо не им се получава.
Айде от мен да мине, ще изплюя най-после камъчето как се намират рими – шедьоври. С пазаруване, бе! Хем е антидепресиращо, антилюбовно, антистресово и е един гениален творчески процес.
Та отивам аз в Мола и гледам блузка с голямо деколте и веднага ме осенява рима.
С тази блузка със голямо деколте
няма начин мъж-мечта при мене да не спре.
Купих си блузката. Ох, добра съм, нали? Как подсказвам само на читателя, че от цялата тази работа ще се роди една голяма любов… Само много да не ми мачкат блузката, защото времето за гладене ще ми изяде времето за дългия творчески процес на римуване и ще взема да пропиша проза за ужа… пардон, удоволствие на почитателите ми.
Обаче след малко гледам аз - обувки! И не какви да е ми грабват окото, даже и душата, ами едни червени. Охооо, гледай ти каква рима ще изфабрикувам веднага.
Тъмна доба. Тропот на червено токче,
тайственият дръпна ме във входа на олющеното блокче.
Купих си обувките. Ох, добра съм, нали? Как подсказвам на читателя за една страстна нощ… Ще ми пишат те, че страстта се раждала по разни залези, в разни утра и под някакви си звезди… Глупости и половина. Всичко е в пазаруването. Само тия нашите тротоари да не ми обелят токчетата, че ще взема да купя всички цветове обувки и свят ще ви се завие от римуване тогава.
Гледай ти – герданече… И в сънищата си не съм го мечтала. Но първо римата. Само че правя едно пояснение, драги ми читателю, герданче е твърде простовато, затова си представете, че си купувам колие. Все пак сте творци, де! Размърдайте си въображението!
Не късай, моля, диамантеното колие,
не късай, че сърцето ми във миг един ще спре.
Купих и герданчето. Ох, добра съм, нали? Как само подсказвам на читателя, че любов, страст, но накрая разбито сърце. Ааааа, не виждам насълзени очи! Плачете де, че да не отида на Женския пазар за две кила лук, да го нарежа и ще ви кажа аз, дали няма да се разчувствате.
Подсмъркнах два, три пъти и какво да видя – чантичка. Светнаха ми набързо очите, и усмивка се разля по устните ми. При това доволна. Да не забравя целта на пазаруването – римите.
Ти ли си онази чанта,
дето взела си мъжът ми на аванта?
Купих и чантата. Ох, колко съм добра, нали? Какво си мислите вие, че един мъж ли няма да може да запази лирическата? Пишман е станал моя с творческото ми пазаруване. Денонощно работи. Аз обаче все го успокоявам, че един ден ще ме види в учебниците по литература. И той все се надява. Дори и да не се надява, така му изпразвам портфейла, че не смее да погледне друга жена, щото го е страх да не попадне пак на поетеса.
Много съм добра, нали?
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, Доче, пусто не мога да си мълча, що ли ти отварям очите! Отиде ми мястото на галактически талант, в галактическата листа. Ама пусто, то в МОЛ-а не пише, че поетесите се сапикясват толкоз бързо.
Прегръдка за теб! -
Идея за милиони.Според мене
учебник да напишеш как се `ешат,
римите напук на земното притегляне
и как чрез шопинг се тренира стихоплетството.
И също фитнес,коафьор,шивачки...прочие
все поетични и достойни занимания.
Кенефа,банята(пропуснах нещо още)
Ма здраве да е!Ша са сапикясам
Благодаря за усмивката! -
Няма грешка, има смешка.
Благодаря за усмивката! -
Грешка няма, замириса на БГ мама.)))
-
Радка, добре си докарала римата час - у нас, готова си за галактически талант, но за да не ме надминеш, приемам предложението ти, отиваме на Капалъ черши. За пръстенчета нали?
Светле, не ми се прави, я как хубаво разбираш от рими, че това най- хубавата рима, бе!
Ако знаеш как се радвам да те видя на страничката си и не мога да не те прегърна! -
Ами да, много си добра. Нещо не съм на Ти с римите, но пък обичам дъжда.
Може би защото Дъжд се римува с Мъж. -
Стой далеч от Капалъ черши, че такова творческо избухване ще е.
С теб се пазарим вече час.
Толкова е просто у вас, или у нас! -
Радвам се, че съм успяла да предизвикам усмивка, Ивон!
Честит празник на поезията на всички! Пишете, споделяйте, има толкова неща, които могат да се претворят в думи, просто трябват очи да ги видиш и сърце да ги усетиш...
Включително и в МОЛ-а, де! -
Разсмя ме! Готино и свежо!
-
Салатка кисела от корнишон
и пивкава студеничка ракия.
Певачка руса. Ох, какъв купон.
На сутринта обаче - махмурлия.
Много съм добра, нали? -
Симеоне, я по-добре само се смей, щото това ще остане. Томове ще трябват, да разбереш неразбираемото, няма да стане с няколко разказчета.
И се радвам, че те усмихнах. -
Ааа, Аги, нищо подобно! Така ласкаво ги римувам, че направо им скривам шапките! А че не са влизали вкъщи отдавна - факт! Но никога не е късно за нищо!
-
Радвам се, че предизвиках усмивка, Вълчо!
Ааа, тя, Танчето само ги плаши с тоя нож, щото като влязат, да внимават какво ще свари след тях като излязат! -
успя да ме усмихнеш, Ани...
а толкова се чувствах уморен днес от много работа...
благодаря!!!
нещо Танчето-токсинчето лошо се изказва за бояджиите май...
явно скоро не е влизал майстор в къщата!!! -
Айди бе.. Чи то тук ли бил МОЛ-а. Извинети мъ, уважаеми достолепни госпожи и г-да. Аз нямам толкуз пари. Само гледам стоката понякугиш. Ни съ гнивети, мола Ви съ, г-жо разпуредителка. Аз саму гледъх
-
Юлияна, ако ще пазаруваш - пазарувай - ако ли не - отивай на пазара за космически илюзии.
-
Колкото до МОЛ-а, днес прочетох, че освен рими, жените намирали там истинската любов, хармонията, небетата и общия си език с любимия в тоалетната.
-
Иренче, разбра ме от две думи.
На път си да станеш галактически талант!
Радвам се, че те усмихнах! -
А така!Я виж ти
римите къде били?
У МОЛа...
Усмихна ме! -
Ани, ти с тези чушки и патладжана май си готова за кьопоолу? Ако не си и не знаеш как - наскоро четох една рецепта мога да ти я изпратя. Колкото за мишките - те не са опасни - нали си имате котараци. Хващат ги, поиграят си с тях на котка и мишка като едни истински поети във виртуалното пространство, после с метлите и - на боклука. Даже няма нужда и да се гримирате. На тях не им пречи.
-
Аха, ти си го умееш и без огледало...
Не се сетих, че и събщенията от космоса помагат за това.
От утре почвам да гледам небето, край с огледалото.
Гушки, конкеренцийо такава! -
Неее, каква суетност в мене търсиш,
аз гримирам първо половината,
другата оставям някой друг да импровизира,
то така е и със римите,
четки куп и гримове... -
Въй, Танче ти си готова и за пазаруване и за принцеса. Да не би да се гледаш сутрин по два пъти внимателно в огледалото първо без грим, после с грим, а?
-
Влизам ази у сервиза и на пуетите шъ давам виза,
най на тия дето мишки музите са им изгризали,
пък някои направо ще пишат по ризата
по едната и по другата,
а! тук се римува май със съпругата?
За дворците ще искате сега и мускетари,
и копита под които чувството ще пари... -
Безжичен, знаех си аз, че в друг живот съм била брюнетка.
Танче, толкова ти се радвам, че не мога да не те прегърна и аз!
Илиянче, сега се усмихваш, но почакай да те заведа на едно пазаруване, упс, римуване де , да видиш как ще се смееш до сълзи. Уговорихме се, нали?
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми! -
Усмихна ме, благодаря!
-
Посмях се Ани!
И с разказа и с коментарите под него!
Прегръдка от мен! -
Е, самоиронията е интелигентност, казват, а тази тук е подправена и с много ирония, затова ми харесва, и то много, това хумористично лирично отклонение...
-
Лилава е нощта, цветът и - патладжан,
небето свъсено, прихлупено като таван.
Яяяяя, какъв драматизъм само се роди от този патладжан. -
Интегралите не ги разбирам,
но от цветове и без техническо отбирам,
дали на ляво или на дясно,
по същество на мене ми е ясно,
щом презряло е кат` круша,
главата твърде не го слуша.
Що ме пращаш в зелечуковия, а? Ей на, купих две кила круши, то пък от тези пестициди едната веднага изгни. И се вдъхнових. -
Ох, добре, че имам сроднa душа и Даниел ще изпита естетическа наслада от римуване, римуване... Танче, веднага намери на мъжа си още две работни места, че то колите скъпи, скъпи... Все пак не трябва да нучава, че римуваш само цвета на теникиите на колите, провокирано от художествените умения на тенекджиите и бояджиите. Ще го повозиш малко за награда в най-новата си кола и той ще почне да се надява, че един ден ще си в учебниците по литература, а ти спокойно ще си пазаруваш... упс римуваш.
-
Ани, споко, автосалоните ще ги поeма аз Това, автотенекеджия, бояджия, всички под ножа!
-
Даниел, не се изказвай неподготвен, щото аз съм писала стих в зелечуков магазин. И понеже бях изправена пред дилемата римата или това, което ще купя, най-неевъзмутимо си извадих едно лисче дръпнах се от страни на опашката, написах си римата и дори не забравих нищо от това което си бях наумила да купя. Това сериозно.
Сега:
Недей, не помисляй да се изчервиш като домати,
че кой каквото си направи, от него той ще пати.
или:
Трансформирането от зелена във червена чушка,
няма да те скрие, пак ще си на мушка.
Много съм добра, нали?
Само гледай да не ме пратиш в някой автосалон, че тогава трябва да завършвам техническия, а съм много руса . -
Е, как какво, като се потопя в розовите си градини само ще римувам, бе Танче, няма да хабя енергия за пазаруване... Като си отворя ковчежето с бижутата, какви рими само ще изфабрикувам, а представи си да да си спретна и някой бал... гости, гости, всичките ще ги въплатя в стихове... Ох, как ме караш да мечтая и да се гримирам само!
-
Ани, недей така сега де, хубава работа, за какво ти е тоя дворец, какви рими може да извлече човек от един дворец? Пък и тия префърцунени принцеси, нали ги знаеш, ту обувчицата ги стяга, ту сънят им бяга, ту принцът им дотяга...
-
Танче, ай сега и конкуренция! Утре сутрин ще взема да се гримирам срещу огледалото и като се взема за принцеса, горкият ми мъж, 24 часа няма да му стигнат да работи, за да ми построи дворец.
Роси, и аз така, много се смях докато пазарувах...упс римувах де! -
-
Подозирам, че работиш секретно за някой МОЛ, щото от утре поетесите като напънат магазините, ще ги пръснат по шевовете! Хайде, да потеглям и аз натам, че стока няма да остане неримувана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Терца ами, хората търсят Музи, пък аз сама съм си Муза.
Заинтригува ме и ще прочета разказа ти.
Благодаря за усмивките!