В търсене на...

       Здравейте, драги читатели!

        Много искам да споделя с вас  как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.

       Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми,  единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след което  се повдигам на пръсти и петички, вирвам си гордо носа и се настанявам удобно  пред компютъра. Там някакви драскачи в един небезизвестен сайт пишат ли, пишат, римуват ли, римуват. Да не помислите, че им се получава нещо – слаба ракия, никакъв градус, изтъркани рими.

       Ми да, не очаквам да напишат  шедьоври. Те не знаят къде да  ги търсят. Като ги затърсили в някаква си есен, в някаква си любов, в някаква си душа, че като взели да намесват луната,  звездите, лъчите, пък толкоз дъжд ме валя докато четох. То откъде ли не падна тоя дъжд, от облаци, от мигли, от сърца, от очи, разби ми природните представи. Ама така ще е, като не се сещат  къде да са най-уникалните рими. Нито пък могат приятно да се срещнат с тях. Щото докато  не си разплачат сърцата и  не им затрепери душичката, или пък да полетят на крилете на щастието – нищо не им се получава.

       Айде от мен да мине, ще  изплюя най-после камъчето  как се намират рими – шедьоври.  С пазаруване, бе! Хем е антидепресиращо,  антилюбовно, антистресово и е един гениален творчески процес.

      Та отивам аз в Мола  и гледам блузка с голямо деколте и веднага ме осенява рима.

С тази блузка със голямо деколте

няма начин мъж-мечта при мене да не спре.

       Купих си блузката. Ох, добра съм, нали? Как подсказвам само на читателя, че от цялата  тази работа ще се роди една голяма любов…  Само много да не ми мачкат блузката, защото  времето за гладене   ще ми изяде   времето за дългия творчески процес на римуване и ще взема да пропиша проза за  ужа… пардон, удоволствие на почитателите ми.

         Обаче след малко гледам аз  - обувки! И не какви да е ми грабват окото,  даже и душата, ами едни червени. Охооо, гледай ти каква рима  ще изфабрикувам веднага.

Тъмна доба. Тропот на червено токче,

тайственият дръпна ме във входа на олющеното блокче.

          Купих си обувките. Ох, добра съм, нали? Как подсказвам на читателя за една страстна нощ…  Ще ми пишат те, че страстта се раждала по разни залези, в разни утра и под някакви си звезди… Глупости и половина. Всичко е в пазаруването.  Само тия нашите тротоари да не ми обелят токчетата, че ще взема да купя всички цветове обувки и свят ще ви се завие от римуване тогава.

          Гледай ти – герданече… И в сънищата  си не съм го мечтала.  Но първо римата. Само че правя едно пояснение, драги ми читателю,  герданче е твърде простовато, затова си представете, че си купувам колие. Все пак сте творци, де! Размърдайте си въображението!

Не късай, моля, диамантеното колие,

не късай, че сърцето ми във миг един ще спре.

         Купих и герданчето. Ох, добра съм, нали? Как само подсказвам на читателя, че любов, страст, но накрая разбито сърце.  Ааааа, не виждам насълзени очи! Плачете де, че да не отида на Женския пазар за  две кила лук, да го нарежа и ще ви кажа аз, дали няма да се разчувствате.

         Подсмъркнах два, три пъти и какво да видя – чантичка. Светнаха ми набързо очите, и усмивка се разля по устните ми. При това доволна. Да не забравя целта на пазаруването – римите.

Ти ли си онази чанта,

дето взела си мъжът ми на аванта?

        Купих и чантата. Ох, колко съм добра, нали?  Какво си мислите вие, че един мъж ли няма да може да запази лирическата? Пишман е станал моя с творческото ми пазаруване. Денонощно работи. Аз обаче все го успокоявам, че един ден ще ме види в учебниците по литература.  И той все се надява. Дори и да не се надява, така му изпразвам портфейла, че не смее да погледне друга жена,  щото го е страх да не попадне пак на поетеса.

        Много съм добра, нали?