Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да се скрия. От себе си най-вече... Провал бе всеки опит да се напусна.
Тъгата ражда най-високите моменти на прозрения... Аз търсех да приспивам паметта си. Дори и онзи праг на болката безпомощно окапа в безвремие. Ще се сгуша без сила в завивките на недоизживяната обич. В музата на най-чаровните си страхове...
Погали ме с онази усмивка, която обещава бъдеще. Не за нас двамата, а за...
Изтупай прахта от телцето на надеждностите. С целофан ще покрия онези безбрежности на молитвите си, преплетени с облачни съновидения... Свята ми е всяка обич, целунала сърцето в миг на отливно предаване. Ще я приютя в ресниците. За да се вижда с всеки поглед боязливото ми вричане... по-жадно всеки изминал път.
И ...