За или против съвременното развитие
Зная, че подобно заглавие ще ви се стори еретично, но както е казано:
Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици.
За мен времето на маститите автори на проза и за техните мастити произведения отдавна премина. Имах един дълъг период на заблуждение, започнал още в детството ми, когато четях нескончаемо епохалните драскачи, наречени писатели. Изчетох всичко каквото можах. Днес наричам това напълно обезсмислено време - духовен пубертет. И се учудвам, че съм бил толкова тъп, за да похабя времето си за подобно занимание. По-добре да бях изучил в детайли анатомията на човешкото тяло и тънките релации между органите и неговите системи. Да бях се запознал с четвъртата система на организма, наречена КЕНРАК в чест на нейния корейски откривател Бохан, за да запълня празнотите които превръщат съвременните медици в хора със знания приличащи на швейцарско сирене.
Човек следва да прочете през целия си живот не повече от пет книги. Ще посоча четири от заглавията на моите пет книги:
1. Мисли /на Блез Паскал/
2. Път към здраве /на Махатма Ганди/
3. Обуздаване на вътрешната природа /на Свами Вивекенанда/
4. Пътят на живота /от Лев Толстой/.
Трагичното е, че за да стигне до своите пет книги всеки от нас похабява времето си в четене на стотици други.
Убедих се от личен опит, че основното свойство на познанието се нарича целесъобразност. Както каратистът концетрира при удар максимално ускорение върху минимална площ, за да получи огромен разрушителен ефект, познанието трябва да е фокусирано върху незабележимо за околните мъничко петънце и от неговата лупа да пламне мощен пожар.
Второто свойство на познанието е неговото постоянство. По това то прилича на гребането, (но не и разглеждано като лек пролетен флирт с пет букви). Една немска поговорка гласи:
Воденичните камъни могат да се въртят бавно, но важното е да се въртят постоянно!
Или изразено с помощта на една знаменита латинска сентенция:
Повторението е майка на знанието!
Така натрупващото се знание създава своеобразен тунел към Единното Информационно Поле /ЕИП/ и получава правото за канонично влагане в Него.
Често цитират една мисъл от Еклесиаст: "
Който трупа знания трупа печал.
Това е огромна лъжа. Защото който е казал това не е правил разлика между знание и познание. А тази разлика е от земята до небето. Познанието е систематизирано знание, т.е. знание от втори ред. Познанието винаги ни прави щастливи. Както е отбелязал още Аристотел:
Образованите превъзхождат необразованите, така както живите превъзхождат мъртвите!
Невежеството е нещастие, нещастието е невежество!
Древните философски школи на Индия са стигнали до това дълбоко прозрение още преди хилядолетия. Мнозина биха възразили, че децата са щастливи, бидейки в състояние на невежество. Наистина децата притежават една своеобразна девственост на съзнанието, която следва да бъде наричана табула раса. Голямото изкуство е да умееш да натрупваш без да превърнеш натрупването в порок. Без да се впускам в детайли, точно на това място ще отбележа, че е напълно възможно това качество на индивида да бъде развито до степен да се избегне първородния грях в неговия обобщен смисъл.
Две са големите предателства спрямо човешкия род, които извършиха интелектуалците на 20 век. Едното от тях е убеждението, че нещата са релативни до степен на неотделимост. Сред главните виновници за натрапването на подобни възгледи е Алберт Айнщайн с неговите две теории на относителността - Специалната и Общата. Трагизмът на този гений е в това, че той подплати погрешните си умозаключения с гениални формули, придаващи правдоподобност на заблуждението му и вдъхващи чувство на огромен респект не само у лаиците, но дори и сред научния елит. Имам предвид формулата
E=mc²
и формулата за сумиране на скорости:
u' = (v'+u)/(1+ uv'/c²) .
С почти илюзионистична ловкост Айнщайн съумя да убеди научния свят и себе си в собствената си правота. Но разумът е преди всичко сетиво от друг калибър. И той ни диктува, че нямаме право да се отказваме от идеята за Абсолютна координатна система, на която са се уповавали редица философи като например Нютон и Лайбниц, идеите на които не са подобаващо оценени дори и в наши дни. Аристотел ни призовава да се осланяме на естествеността на рационалното. А то ни диктува, че релативизмът е плод единствено на моментната ни неспособност да го преодолеем. Ала рано или късно човешкият род внезапно ще прогледне и ще остане изумен от гледката на естествеността, която с лека ръка е пренебрегвал. Да се вижда релативизъм в категориите за добро и зло е не само предателство. Това е истинско престъпление. Защото извършващият зло запечатва на лика си, както и в душата и в погледа си, нещо толкова нечистоплътно, че цялата вселена постепенно извръща поглед от него. Най-простият критерий за абсолютност тук е поведението на животните, които инстинктивно избягват подобни зли хора. Бих казал дори нещо повече в което твърдо вярвам, че злото извира по един специален начин от вселената и точно това му обективно свойство го персонифицира в редица вярвания под най-различни наименования, като например Ариман, Сатана, Луцифер, Мефистофел, Азазел и пр.
Второто голямо предателство е практическият отказ на философията от т.нар. натурфилософия и нейното самотранслиране на релсите на екзистенциалната безпочвеност. Резултатът е появата на философи като Сьорен Киркегор и Анри Бергсон, обезчестили философията и отдалечили я завинаги от естествения предмет на познание. Благодарение на такива мислители съвременната философия прилича на пометнала родилка, на която съобщават нелицеприятната вест, че повече никога няма да може да роди. Днешната философия е изпаднала в състояние на своеобразен нарцисизъм и се занимава повече с изследване на средствата за изследване, отколкото на материята и духа. Това неминуемо дава реално отражение върху редица други области и предизвиква сериозна безпътица пред световното познание, а това от своя страна рефлектира във всичко останало, включително в науката и в изкуството, превръщайки отделния човек в егоист и безбожник.
Не е ли време за подлагане на своеобразно аутодафе на сгрешената ни матрица за познание и за преразглеждане на основите на света. Следвайки Спиноза би следвало да възкликнем:
Разум или причина, причина или разум!
Така както Архимед е възкликнал своето "Еврика" и изтичал на улицата гол, както майка му го е родила.
/следва/
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
1. Благодаря ти, Мария! Дълбоко съм трогнат от коментара ти и от подкрепата на текста ми.
2. Благодаря ти, DPP (SMooth)! Същността на фотона, както и на други вълни-частици, е изяснена от Луи дьо Бройл, а не от Айнщайн. Да не забравяме, че Айнщайн получава нобелова премия за фотоелектричния ефект, а не за Теория на относителността. А гравитационните вълни /все още научно недоказани/ биха подкрепили абсолютността, а не относителността на света!
3. Благодаря за интересните разсъждения, Иво! Импонира ми светогледът ти. -
Именно, казвам че не трябва да се стига до крайности. Не съм твърдяла, че Айнщайн е прав за всичко, но част от теоретичните му анализи са потвърдени - гравитационните вълни например. В науката теориите не се отхвърлят просто така. Все едно в ненютоновата механика да са оплюли и отхвърлили постулатите на Нютон. Науката се развива и допълва, ако нещо се отхвърли то се дава точен довод, а не просто еди какво си.
-
Интересен труд, в който личат дълбоки познания!
Но, неслучайно има т.н. Нютонова механика или класическа механика и Ненютонова механика. Мисля, че е малко крайно да се отхвърлят с лека ръка двете теории на Айнщайн и то сподобен на този описан тук довод, който не е доразвит.
Много от съвременните технологии са базирани на тези две теории. И как би се обяснила същността на фотона например, който се държи както като частица, така и като вълна и ред други неща, които намират обяснение чрез тях?!
Да, има достатъчно неясноти и дори самият Айнщайн внася корекции в теориите, но категоричното им отхвърляне, би отхвърлило автоматично половината развитие в науката и техниката след Айнщайн.
Именно поради тази причина е хубаво да се четат повече от 5 книги и да се разглежда един проблем от достатъчен на брой ъгли, вземайки се предвид различни мнения и факти.
Прав е Генек в констатацията си! Многото познание, трупа знание за по-голямото ни незнание. -
Рядко се зачитам в такива четива, но в случаи като този разбирам колко съм губеща, че не го правя, Младене! Ти имаш толкова много познания, че би било смешно аз да коментирам написаното от теб. Ще кажа само, че ме учиш да плувам в дълбоките води, където без твоята помощ дори не бих нагазила. Благодаря ти, приятелю!😃
-
Много интересно четиво. Спомних си нещо което бях чела за знание и познание.
Знам Иван и Познавам Иван.
В посоченият пример всеки един може да открие разликата в усещането на близостта между нас и Иван. В случая с знанието за него ние усещаме по-голяма дистанция, по-безразлично отношение, докато в случая с познанието ние сме по-близки, в по-силна емоционална връзка. Поздравления! -
Дълбоко съм трогнат от прекрасните коментари: Бени, Миночка, Ив, Йоана, Георги, Зигфрид! Благодаря и на всички поставили този текст в Любими, както и на оценилите го. Трогна съм!
Ив, ако ми позволиш имам една малка корекция.
Казва се хиГс бозон, а не хикс бозон. Причината е, че този бозон е кръстен на теоретично предреклия го физик Хигс. Той няма нищо общо с означаването на неизвестно с хикс. -
Младене, радвам се, че качваш такива размисли тук. На човека му е дадено да мисли и това трябва да се използва, и ти го правиш, което ти прави чест. Напоследък много хора чисто и просто ги мързи да мислят. Аз далеч не съм на нивото ти на начетеност, но пък имам т.нар. натурално свойство все да ме привлича мисленето, задаването на въпроси, търсенето. Аз също не смятам, че Айнщайн е бил най-прав или поне, че това, което неговите открития са “стартирали” в света, е напълно вярно. И също смятам, че “не знаенето” на нещо отваря вратата. Като не знаеш нещо, това открива огромен потенциал за търсене на отговори, което по мое мнение прави живота интересен. Че даже и забавен. Хората ги е срам да кажат “Не знам”, а от там се почва търсенето. А какво знаем всъщност ние, какво знаят всичките ни книги и библиотеки, цялата ни наука… всъщност, почти нищо, тъй де. Да гледаш с отворени очи и да мислиш с дадените ти средства за това (и отвъд) е нещо ценно и продуктивно. Браво за този текст! Чакам и аз.
-
Ето - пак садизъм към нормалните същества... Бе, сипи си една студена бира, хапни цаца, зяпай по полички до кръста и деколтета под него...
А сериозно - не зная колко книги съм прочел. Но едно разбрах - знанията разширяват незнанието. Ако знанията на човек са - обозначени - като точка, с познанието тя се разширява и става окръжност, допирна до непознатото. Обаче - всяко ново нещо разширява кръга на познанието и едновременно - допира с неизвестното. Тоест - колкото повече учиш, толкова повече разбираш, че има много, много, много неща, които не знаеш...
Затова - много знание носи много тъга, както е казал колегата...
А за другия колега - учителя Исус, нещата са класически. Имал ученици, един, разбира се, го предал. Разпнали го, а край кръста се кефели учениците и родителите им. Ще знае много той! Че и децата ще тормози - да учели, хора да ставали.
При човека главният орган е мозъкът, при животните стомахът. Изборът е твой... -
Разбира се, развитие, но в каква посока!
Въпросът дали просто да ходим напред с надежда да стигнем някъде или да седнем и да помислим преди това - твърде объркващ, когато светът е труден и за обхождане, и за осмисляне. Ако живеем с нагласа, че не можем да знаем и да постигнем нищо, то няма да знаем и няма да постигнем нищо. Важно е не само търсенето, но и искрицата живот.
Много хубав текст. -
Младен, познанията ти са толкова всеобхватни, че си мисля, дали има още нещо, което не си научил. От твоите публикации човек може само да спечели. Чакам продължението!
-
Браво, Младене! С голяма част от написаното съм съгласна, а с останалата ми даваш повод за размисъл.
Книгата „Мисли” на Паскал прочетох когато следвах астрономия в СУ и тя определено оказа влияние за моето обръщане от атеизъм към вяра в Бог.
А Толстой ми е любим писател.
Чакам продължението!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всъщност гравитационните вълни са наблюдавани още 2015г и е доказано съществуването им. А като цяло абсолютността е висшата амброзия за всички физици, космолози и като цяло на много учени, защото би премахнала с вълшебна пръчица много от въпросите, които все още остават без отговор, но за всеобщо съжаление не е потвърдена.
Разбирам мненията изказани до тук и подкрепям част от разсъжденията, но дори и учени като професор Андреа Гез и екипът ѝ, които се занимават с наблюдението на черни дупки, отказват да се изкажат категорично за отхвърлянето на теориите и казва, че за момента тя се потвърждава, макар и да има пропуквания по нея (почти цитат).
Голяма част от теоретичните физици изказват само хипотези и предполагат за наличие на т.н. "гола сингулярност", която би отхвърлила част от идеите в теориите, но са правени само изчисления и симулации с компютри.