За истинските и въображаемите усещания...
За истинските и въображаемите усещания...
Тя се събуди точно в 3.15 часа сутринта... И след известно време започна поредното си писмо до него:
Тази нощ се събудих точно в 3.15 часа. Разсънвах се постепенно - както, когато ти ме галиш - тихо, на пръсти... с пръстите... Усещането беше толкова истинско, че направо няма сила, която да ме убеди, че не съм събудена от човешка ръка... Твоята... Може в действителност да те нямаше до мен, но аз си "откраднах" още една наша нощ! За кой ли път си зададох въпроса: Истинските или въображаеми усещания са по-силни?!... Понякога мога да се изразявам... доста... смущаващо мислите... Но не знам как мога да опиша това... Избродих стоновете, ласките, копнежа... До премаляване... Като... в допир, изпил тялото ми... То стана безплътно и ефирно... Не знам - оргазъм ли го наричат или как?!... Но беше вълшебно, както само ти си ми подарявал такива мигове... С онзи дъх, изпълнил всичките ми сетива... който повтаря: "Настигни ме..." В твоите устни завинаги оставен... Написах като че ли по теб моя стих...
Различна тишина
Къпем се
в пламъци от страст,
усещания,
мигове на забрава...
Загърбваме разума...
Стичат се
капчици пот
по телата...
Пием лудост!
Колко солено...
и вкусно e!
Немирна фиба
те одрасква по устните...
подпис (не се чете)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
