Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият в София, другият в Москва, а най-малкият - в Париж. Изучиха се, създадоха семейства, основаха бизнес. С една дума - станаха "голямата работа".
Дядо Добри се спомина и остави баба Мина самичка. Докато можеше да се движи, тя беше щастлива, защото продължаваше да се грижи за градината и животните. Пенсията беше малка, стигаше за сметките и лекарствата. Ако не беше земята, баба Мина беше заминала.
Тя честичко сядаше привечер на прозореца и наблюдаваше. Гледаше как съседите се прибират от работа, светват лампите у дома и се засуетяват. Виждаше сенките им зад пердетата. Селцето беше малко и нямаше какво толкова да се види. На баба Мина оставаше надеждата да види децата и внуците си. Когато минеше ...