Философите отдавна говорят за форма и съдържание. Но що е това форма и що е това съдържание, те не могат да ни обяснят смислено. Спомням си как най-големият наш философ

/вече покойник/ - Бернард Мунтян, комуто комунистите не позволиха да израсне в научната йерархия, до позицията, която той безспорно бе заслужил, защото не беше от тяхната черга и нямаше червен павиански задник, веднъж по време на лекция сподели честно и открито в какви терзания е бил хвърлен от своя някогашен студент Иван Тодоров, впоследствие станал

академик и водещ български физик. Мунтян изпозвал термина релация в своята лекция по философия, но получил дързък въпрос - що е това релация? Запазвайки самообладание и с мъка дочаквайки междучасието, Мунтян използвал като жокер тълковния речник, за да получи тавтологичния отговор, че релацията означава отношение. Но що е тогава отношение? Тук Мунтян разбрал в миг, че никой на този свят не знае какво точно означава терминът релация. Математиците се опитват да избягат от челния сблъсък с това понятие, обявявайки релациите за наредени двойки от обекти на две множества, т.е. за подмножество на декартовото произведение на тези две множества. Ала това не е изясняване на проблема, а само неговото забулване с помощта на нова перверзна терминология. Аналогично стои въпросът и с понятието форма. Още най-древните философи са спекулирали добронамерено или не с него. Лао Дзъ си позволява да говори дори за форма на безформеното, което поне за мен звучи като мъгла на мъглите. Ако запазим интелектуално самообладание и малко помедитираме, ние ще установим, че понятията форма и съществуване са дяволски свързани помежду си. Ако нещата нямаха форма те щяха да представляват една мъглявина - желирана еднотипна маса. Тогава сякаш че съществува единствено цялата тази мъглявинна маса, но не и отделните й компоненти. За да се обособи съществуване на някаква част от желето, тази част трябва да придобие форма. Отделянето на форма от общия безличен фон е равнозначно на възникване на съществуване. Да съществува нещо означава то да бъде белязано. Да е като Одисей разпознат от неговото куче по миризмата, или от дойката му по белега, когато се завръща след двадесетгодишно митарство в своята родна Итака. Ние съществуваме в паметта на компютрите на държавата с белега наречен ЕГН - десетцифрено число. По това сме напълно различими като граждани на тази държава. По-голяма степен на различие е просто излишен лукс и разход на средства за най-ниското ниво на опериране с хора. На по-високо ниво сме индивидуализирани чрез нашите гени и двойната спирала на нашето ДНК. Елементарните частици на всевъзможни нива, протони, неутрони, електрони и etc. надолу по стълбицата, водеща до квантовия свят, също съществуват благодарение на специфична форма, потопени в съответните полета. Съществуването като обособяване чрез форма дава на Ленин крилата фраза: "Електронът е така неизчерпаем както и атомът", фигурираща в труда му "Материализъм и емпириокритицизъм". Именно формата отграничава едно от друго нещата. Но защо нещата имат форма? Този въпрос, според скромното ми мнение, би следвало да бъде признат за крайъгълен камък на философията. Как нещата придобиват форма? По каква причина? И можем ли изобщо да говорим за нещо преди то да е придобило форма. Водата например пребивава в т.нар. агрегатни състояния - лед, флуид и пара. Метаморфозата й се дължи на съответни температурни прагове. Флуидът сякаш се защитава от ниските температури, втвърдявайки се до лед. Но той също се защитава и от високите температури, преминавайки в пара, за да оцелее. За да оцелее от студа котката се свива на кълбо. Тя инстиктивно налучква кълбовидната форма, защото от всички тела с равен обем кълбото има минимална повърхнина. Това позволява на котката да отоплява тялото си с минимален разход на енергия. Виждаме, че нещата променят своята форма като реакция спрямо даден фактор, който застрашава съществуването им. Ако такъв фактор не възникне, нещата остават инерциални и не променят формата си. Можем да изразим аналитично горните разсъждения чрез:

Формата е защитна реакция на същността срещу агресията на реалността!

Другояче казано

формата, която нещата приемат, е винаги решение на специфична екстремална задача.

Съгласно един от основните принципи на квантовата механика - този на гениалния физик Луи дьо Бройл, вълновата функция има за презентатор субелементарна частица, т.е. няма вълна без субчастица, която се явява неин автопилот. Именно тази частица задава формата на вълната. Това обуславя материално-енергийния характер на всяко едно поле. Формата е код на енергийното поле. Но има ли квантуване на формите, т.е. нещо като минимална форма? Да си призная честно, дори не съм срещал поставен подобен въпрос от съвременната физика. И все пак, ако съществува квант-форма, то именно под неговия праг започва царството на безформеното съществуване. Тогава трябва да допуснем, че безформеното се задава чрез специфичен оператор на чистото съществуване. А квантът-форма би следвало да наречем екзистенцион. Екзистенцион е всъщност и изначалната сингулярност, в която вселената е съществувала преди Големия взрив. Нещо като апейрона на древногръцкия философ Анаксимандър - един от най-великите философи на всички времена. Екзистенционът тук е обладател на свръхсиметрия , безкрайновисока температура и налягане. Неговата плътност се равнява на плътността на всички черни дупки във вселената. Но след избухването на този екзистенцион, наречено от физиците - Големия взрив, започва бързо охлаждане и симетрията преминава в асиметрия. Именно тогава възникват формите, като агрегатни състояния на екзистенциона в зависимост от разслояването на спадащата температура. Възниква множествеността на формите и единната първопричина постепенно се самозаличава до пълна неразгадаемост, за да остане нещо в себе си, за всеки който се стреми да я достигне. Ражда се Времето - мистично-митичният Кронос, в разширяващото се пространство и космическият вятър развява черната си грива, обсипана с галактики, мигащи като точки и тирета на

най-величествената морзова азбука!