Закуска за душата
Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил поглед в небето.
Ходеше и с всяка негова крачка, с всеки следващ удар на сърцето му, слънцето напираше да изгрее.
То, слънцето, прокарваше бледо-жълтите си длани през облаците, разположили се по пояса на небето, като скулптури в световно известен музей.
Беше щастлив, за пореден път омагьосан от сутрешната симфония на неговия живот.
Беше като зашеметен, като зашлевен, толкова много обичаше утрините, обичаше този спектакъл, караше го да мечтае все по-силно, и по-силно, караше го да желае следващите утрини, следващите изгреви.
Той беше там, в този момент, в този негов мигновен свят, на мекота и светлина.
Той беше там и беше вперил поглед, поглед в небето, небето, над него.
Станимир
HeroBryan
Стефанов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Стефанов Всички права запазени
