Проза и разкази от съвременни български писатели
Студена стряха- 3
- Ще ми пишеш ли двойки, когато...?- Не спираше момиченцето.
- Само ако заслужаваш!- Усмихна се Владислав и пое към училището.
Първият му работен ден бе повече от напрегнат. Децата от шестите класове шумя ...
Ask.fm
- Ако имаше един Bitcoin, какво би сторил с него?
Някога популярен сайт за задаване и отговаряне на въпроси - Ask . fm. От засягане на най-дълбоките философски теми до вече леко поизтъркани клишета. От задължителните глуповати, цинични и спамещи питанки ...
Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и четвърта) 24
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 3 "Обградена"
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
Жетонът и стотинката
По действителен случай.
Вдъхновено от Ханс Кристиан Андерсен
Един възрастен и вече доста разсеян мъж, както вървял по улицата, решил да преговори какво жена му е поръчала да купи. Още на втората позиция той се запънал и бръкнал в джоба си да прочете отново листчето със списъка н ...
Магазин Трета Ръка 6 Асемблер
Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Трета) 23
Студена стряха- 2
Щом го забеляза, едрият мъж стана от фотьойла и се запъти към него:
- Добре дошъл, Влад!- Подаде му ръка Ангел.
После кимна мълчаливо и му направи знак да го последва.
Отвори близката врата и като се настани удобно зад бюрото се взря в приятеля си о ...
Денят в който избягах
_ Отравяния с въглеродни емисии. Длъжен съм да уведомят полицията за опит за самоубийство.
...
Премълчаван спомен...
Минало несвършено 1
В един претъпкан рейс, в самият край на 90-те, той беше седнал на резервна гума, търкулната до задната врата. Слабичка, финна девойка се държеше правостояща пред него.
-Дали тя се качи след него?
Той помни, че пътуването, беше дълго и натоварващо, в онзи стар, едва пъплещ Чавдар. ...
Магазин Трета Ръка 5 Тримката
- Още веднъж се извинявам, но доколкото разбрах вие сте идвали в магазина и неотдавна един от моите експонати си е тръгнал с вас. То е дълга история, но въобще не предполагах, че такъв случай е възможен. Сложно е ..... сигурно ще ви е мн ...
Как, без нежност ...
Нашият учител по немски език
Спомени за преподавателя по немски език Иван Бъчваров от Николай Тенев Куцаров, випуск 1966
Геносе Бъчваров беше много взискателен.
Още от първите часове той се опитваше да ни мотивира, като обясняваше, че бъдещето е на хората с техническо образование. Със спокоен, но на ...
Три ракети и перо
роман
Глава втора.
Вече трети ден в спортната зала на булевард Сливница юноши от цяла България мереха сили край зелените маси, удряйки с майсторско ожесточение малките целулоидни топчета. Момчета и момичета от Варна, Пловдив, Хасково, Михайловград, Рудозем мереха сили със софийскит ...
Най-здравия човек в света
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена.
Хигиен ...
Псевдо Пелинко
изгуби си ръйавица!
Кумчо Славчо от Балкана
Малък Тошко от Монтана
и Кумицата Левица ...
Дар от тишината
Неговият свят беше ...
Гъбки
Тръмпиaда
_Зелето казвам трябва да претакам, че тези климатични промени....
_Номера с климатичните промени не минава вече! И никакво дистанционно пиене, само присъствено. Укази издадох!
_ Добре- викам- ...
Ежедневки (144 и 145 часг)
1. Маскирах се, като влак... и излязох от релсите...
2. Видях се отстрани... и счупих огледалото...
3. Яхнах метлата... но жената си я взе обратно...
4. Взеха ми всичко, което имах... а нямах нищо... ...
За доброто - непоискано ...
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...
(Без)Делниците на един писател-част 4
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
88- финал.
Тъмно е, и тихо
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
Легенда за Русин Пехливан
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
Големият бял баща встъпи в длъжност
А подвижните имат много страхове
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 2 "Вест"
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Втора) 22
Студена стряха-1
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
18+ Джурасик парк
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
Тулси
По старите улици
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
1612 г.
Нестор и змеят
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
(Без)Делниците на един писател- част 3
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
Три ракети и перо
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
Битие
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...