40 108 резултата
Кой си ти? Защо се криеш в тъмнината? Излез за да те видя, не се страхувай от мен, нищо няма да ти сторя. Хвани ръката ми, нека ти помогна. Защо си толкова уплашен? Погледни ме, може да ми се довериш. Позволи ми да се приближа за да те видя. Нещо май ти пречи да ме чуеш или видиш, моля те, дай ми зн ...
219
1
1
- Мира и Цвети са на село, Кети с Ники на морето, утре няма приятелки, няма с кой да си пия кафето в мола.
- Без приятелка не можеш да пиеш кафе ли?
- Мога, но няма с кой да си бърборя.
- Покани мене! И без това отдавна не сме прекарвали неделята заедно.
- Симо, ти сериозно ли? Ти не си ми приятелка ...
- Без приятелка не можеш да пиеш кафе ли?
- Мога, но няма с кой да си бърборя.
- Покани мене! И без това отдавна не сме прекарвали неделята заедно.
- Симо, ти сериозно ли? Ти не си ми приятелка ...
459
3
28
Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...
296
4
8
Скитникът арменец 6
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...
311
1
Той рядко гледаше в очите и, и често я отбягваше ...
Видеше ли я да се задава към него, обръщаше посоката, или се скриваше зад някой ъгъл.
Но в онези редки мигове, в които дълбоките му, черни очи срещнеха нейните...
Те бяха като кинжали, забиващи се право в пламенното и , любящо сърце, което бе за и ...
Видеше ли я да се задава към него, обръщаше посоката, или се скриваше зад някой ъгъл.
Но в онези редки мигове, в които дълбоките му, черни очи срещнеха нейните...
Те бяха като кинжали, забиващи се право в пламенното и , любящо сърце, което бе за и ...
261
4
3
"Хибрид Плазмодий" бе заченат в епруветка.Тайната лаборатория се дислоцира на изток от рая,някъде между 38 паралел и дълбините на Марианската падина. Естествено тази лаборатория беше създадена, за да продължи съществуването на човечеството, но с единствената причина да се намали цената на високата р ...
292
6
12
Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, к ...
298
Проявлението на магията е възможно само на местата, сътворени от космическата логика. Но не на тази магия, изразяваща се в неразбирането на природните закони или свръх развитата технология. А на онази първична чиста енергия, неподдаваща се на каквито и да е закони и обикаляща из битието където си по ...
293
Една вечер Луната се скри от света, но не за забавление. Тя бе тъжна за това, че няма своя светлина, а постоянно трябва да моли Слънцето да ѝ дава от неговата. Мъката ѝ толкова нарасна, че дори и на следващата вечер отказа да излезе. Никой от хората долу не обърна внимание на това, всеки си мислеше ...
383
2
7
В книжарницата – много стока, малко литература…
хххх
Защо ли имам усещането, че отдавна познавам един премиер? И вие го познавате…
Във всеки клас е имало подобен: примерен зубрач, старателен комсомолец, доносчикът на класната, неканеният на сбирките…
хххх ...
хххх
Защо ли имам усещането, че отдавна познавам един премиер? И вие го познавате…
Във всеки клас е имало подобен: примерен зубрач, старателен комсомолец, доносчикът на класната, неканеният на сбирките…
хххх ...
230
3
2
Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
283
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
654
3
34
Скитникът арменец 5
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...
256
2
Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...
444
4
25
Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...
567
1
Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
246
3
8
Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
325
1
Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
239
Скитникът арменец 4
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...
373
1
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
184
1
Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
399
Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
289
1
Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...
303
2
11
Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...
212
3
5
Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
270
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...
280
Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...
203
Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
435
3
5
Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...
229
1
В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...
314
2
13
Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със ст ...
153
Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата гла ...
359
Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...
273
1
Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...
400
2
3
- Каква сме хубава компания… Момичета, а срещу коя ще дружим?
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...
254
3
5
Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...
292
1
2
Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
259
Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...
387
Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...
245
Скитникът арменец 2
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...
296
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
