Проза и разкази от съвременни български писатели

43.5K резултата

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 9

Комплекс „Клин-7“ се издигаше подобно на очукан и изкъртен паметник на логистиката от миналото. Представляваше стар товарен възел, строен някога за контейнери с реакторни компоненти и за съхраняване на редки метали. Днес там се складираше друго: контрабанда, координирана чрез страх и абсолютно подчи ...
509

Писмо до една дружка

Драга ми, Ленче
Я съм Ванчето Иванова от Големото село, ама преди три годин’ запраших за Сандански. Уж само да вида как живеят ’ората у нормалните градове, па ми ’ареса и там си останах.
Пиша ти, Ленче щото съм ти много благодарна за акъло, дека ми го даде преду има- нема едън месец.
Та тая заран, к ...
723 1 13

Сгледа

Едно такова гъгаво време, едно такова смринджаво...А аз, барабар Петко с мечките, насред цялата природна урбулия, съм си бил сгледа с Гана Общата, щото така ми подпалиха фитилите Керин Стоянчо и на поп Тома средният син - било ми време вече, не можело да съм вечния ерген на селото. Ей го, Гана хич н ...
707 5 6

Той идва

Скот Боклука беше свестно момче, преди да почне да пие. Тогава, всъщност, и никой не го наричаше и така. Това обаче вече бе отдавно затворена страница от живота му. Сега той бе стигнал дотам, че храната му се състоеше в това, което намереше в кофите за боклук, или му бе дадено от някой Благочестив и ...
509 1 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37

Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...
478

Сродни души

Двамата седяха на една пейка в парка и гледаха фонтана пред тях.
- Сродните души, братко са като парчета пъзел пръснати по целия свят. Някои ги намираме рано в живота си, а после забравяме за тях за да може, когато ни е най-тежко да ги повикаме.
- А те идват ли?
- Те винаги са там и ни чакат. Усещат ...
624 1 1

Последният изпит на професора

Професор Иванов беше властелин в Медицинския университет. На 70 години, с прошарена коса, която изглеждаше аристократично, и очи, които пресмятаха всяка стотинка и всяка услуга. Подкупите бяха неговият втори, много по-доходоносен академичен курс. Джипове, имоти, банкови сметки – всичко беше плод на ...
691 6

Малки отрязъци от време

Сутрешното кафе.
Един от любимите ми моменти, особено ако останалите още спят.
Да, егоист съм. Искам тишината само за мен. Тя е всеобхватна и толкова плътна, че можеш да я режеш с нож. Чудя се дали ще мога да си отрежа голямо парче за вкъщи.
Седнала съм до огромна палатка, разположена на висока дърв ...
497 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 36

Глава тридесет и шеста
„Не си щастлив. Нали? Ала тогава
защо „слепешки“ сменяш злато с плява?!
Не те „разтръсква“ „сляпата неделя“...
Тогаз... що дириш в нейната постеля?!“ ...
465

Опит за събуждане

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
477 2 2

Закрилница

Годината е 1974 и историята се случва през септември.
Всичко започва в ноща на 15 септември в родилното на град Раковски, когато Гергана започва преждивремено раждане. Беше твърде рано, детето да идва на този свят и твърде късно, да спрат това. След няколко часа на мъки, тя нямаше сили за последните ...
466 1

Сребърното цвете

Имало едно време един сиромах. Той живеел с жена си и двамата си сина в една дървена колиба. Близо до колибата им се намирала тайнствена гора. Там всяка година на пролет цъфтяло по едно сребърно цвете. Големият син бил по-мързелив и високомерен, а малкият — по-трудолюбив и скромен. Но него всички гл ...
829 2

Сватбата

Пробваше роклите една след друга и с досада отхвърляше всяка. Никоя от тях не бе това, което търсеше и не бе подходяща за случая. Нямаше как да отиде на сватбата на братовчедка си Марина с толкова пайети и фалшиви камъчета. Продавачката, която в началото бе любезна и усмихната, вече потропваше нервн ...
691 2

18+ Асматични оргазми 13

1. Лорд Джордж забелязал, че някой редовно му краде и яде от доматито, краставичака, и най-вече, любимите му люти чушлета, от градината. Затова решил и сложил скрити камери навсякъде в нея...
Гледа първия запис и вижда как 5 часа градинарят търкаля лейди Гнустър из лехите на всякакви стойки, а она, ...
766 12

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 35

Част трета
Спусъкът в края на тунела
„Здравейте, майко, татко, любима моя Джули! Сърдечно прегръщам и трима ви в мислите си и с нетърпение очаквам скоро да мога да го сторя и наистина!
А иначе..., иначе тук вали 3 дни без прекъсване - ситен, набиващ, ледено студен дъжд. Когато съм на пост, измръзвам ...
499

18+ Миш маш 27 Юросурвачки и Юростинки

Предисловие ... този Миш маш ще съдържа обяснения, упражнения, заключения, ще се опитам да направя публични сеанси като Кашпировски …
🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️🌲☃️
1.1.2026 – Нова година, нови пари, нов късмет. Доживяхме да се включим напълно в Клуба на Богатите държави. Е, нищо национално вече не ни ост ...
621 2 2

За умението и търпението

Като малък имах един проблем. Всеки път, когато се опитвах да преливам течности в бутилки с тясна гърловина, голяма част от съдържимото го разливах извън съдинката. Това много ме дразнеше. Но колкото и да умувах над причината за този мой проблем, все не намирах достатъчно удовлетворителен отговор.
П ...
421 1

Боговете също плачат

Тогава Касандра вдигна очи и заплака. Заплака Касандра и сълзите ѝ напълниха двата канала. Напълниха те Тигър, напълниха те Ефрат. „О, Хосе-Мардук!“, извика тя три пъти. Три пъти извика тя, четири пъти го прокле.
„Хосе-Мардук, който е мой съпруг, а всъщност е мой полубрат! Мой полубрат е той, защото ...
810 1 3

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 34

Глава тридесет и четвърта
„Сега си тръгваш, а брегът познат
до болка чужд за теб е станал вече.
Не, няма нищо общо с твоя свят,
освен утехата да е... далече!“ ...
506

Нощна продажба

Беше спокойна, зимна съботна вечер в края на 2021 г., когато телефонът звънна и равен мъжки глас попита:
– Вие ли продавате печката? - веднага се сетих, че обаждането е по обявата в "Базар".
– Да, за твърдо гориво е, има и кюнци...
– Добре, ще я вземем, 50 лева, нали? Къде се намира?
– Ами близо до ...
537 3

Елегантност и чистота 🌐

Елегантност и чистота
АвторВеличка Николова - Литатру
Елегантен, светъл човек е не този, който е с висок пост и маркови дрехи, а - този,
който има хигиена в поведението си.
Величка
550 1 1

Чакъров тире Чолаков

Тези, които обичат природата, никога не са скитали в дивото, за да усетят красотата и на гърба си. Тези, които постват глупавите съобщения за единение и хармония с всичко живо, особено с птичките и котенцата, са същите, които никога не са давали дори и парченце хляб на бездомните животинчета. Тези, ...
556 2 4

18+ Врата в морето - Глава 8. - Гела

От няколко дни Гергана не бе виждала Гела, старицата от долния етаж. Дребната възрастна жена с бяла като пух коса бе весела и подвижна като врабче. Усмихваше се и изглеждаше пълна с енергия. За разлика от другите, живеещи във входа, винаги поздравяваше и не се цупеше, ако не ѝ отсъпят място в автобу ...
660 2

Бяла орхидея

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...
649 4 7

География на една любов - част. пета

Географията на една любов
Част пета
Франция 1
Няма човек да не е мечтал да посети Франция, да види Градът Светлина- Париж! Няма такъв човек!
Първият език на който прописах беше френският. Това беше и езикът, на който започнах да чета в първо отделение. В колежа говорехме само на френски, в къщи на а ...
349

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 33

Глава тридесет и трета
„Съществува трагичен сблъсък между истината и света. Чистата безспорна истина изгаря света.“
Николай Бердяев
Из „Декатронни хроники - безпристрастните свидетелства на един учен“ от д-р Рудолф Бауман, май 2112
Антарктида, 6 август-13 септември 2103 ...
499

Вярвате или не ... 91

Облякъл се Илия ...
Тревожа се за идващото утре,
че ще махнат можещите ,,мутри"
и ще дойдат пак като лани
ония, дето ги нарекоха шарлатани! ...
641 3 7

Дете на мечката

Зимната буря в планината се разрази внезапно. Снегът затрупа всичко – пътеки, камъни, дори крехките човешки следи. Никой в селото долу не чу вика, когато младото семейство се подхлъзна и изчезна в пропастта. На следващия ден спасителите откриха телата им, но не и това на детето. Всички си казаха едн ...
553 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 32

Глава тридесет и втора
„Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта.“
Бенджамин Франклин
Загреб - четвъртък, 12 септември 2103
Наближаваше 18.00, когато, въпреки мощните пориви на „режещия“ вятър, ниската за това време на годината температура - 12 градуса по Целзий - и все по-плътно „п ...
469

Между страх и контрол: България в сянката на Европа

България е в ЕС, но не е в ядрото на вземане на решения. Стратегическите планове се чертаят в Брюксел, Берлин, Вашингтон- там, където картите се местят тихо и без предупреждение. България ги изпълнява: плаща, логистично осигурява, подкрепя политически. Плаща с пари, с ресурси, с време и доверие, но ...
586 6

Безвремие

На голямата поляна са оставени тук-там метални масички и столчета от ковано желязо. Още е рано и е доста хладно. Небето разпилява синьо, обрамчено от върховете на мурите, ограждащи къмпинга.
Седя на една от масите, кафето е пред мен. Силно и вкусно, оставено да се докаже със собствените си качества. ...
561 1

И пак за малките добри дела...

Наскоро чухме по новините: “4-годишният Иван дарява всичките пари от касичката си на мъжа, чиято семейна къща изгаря при пожар“... Какъв пример - от дете, възпитавано от родителите си в човещина... Днес повече от всякога е трудно и напрегнато да се живее - това вече се усеща от всеки... Не затова ли ...
494 2 9

Така ще да е

Въртях се като метилява овца из къщи. Който си има работа, да си я работи, самоизмърморих си пожелание за здраве и плодородие през Новата година, скочих в новите си еврогалоши и към Ленченото кафене...
Лъхна ме приятна топлина, мирис на кафе, а Ленчето ми се стори много по-свежа и хубава. Поздравихм ...
625 5

Хензел и Гретел от махалата

"Да не сте се върнали без пари, че ще ви счупя от бой!“, изръмжа татко, блъскайки ни от старата си кола. Погледът му беше по-рязък от обикновено, а очите – мътни. Поредната бутилка в кръчмата го чакаше, знаех. А нас – познатият ъгъл на централната улица в големия град.
​„Кали, днес ще съберем много! ...
524 3

Плодовете на прозрението

Плодовете на прозрението
Далек в Балкана над високо бърдо, издигаше се град зелен с тайнствени дебри. И пазеха историята му величава, хорицата нищи.
Там на нивата момите си думаха и унисаха се в приказни светове. Започна една да разказва с песен за гората. “Под склопа на гората глог растеше в тъмнин ...
621 1 11

Сребърно

Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е. И димът е сив. Скоро ще заздрачее ...
577 2 4

Райна

Натиснете бутона и отговаряйте ясно и точно на зададените въпроси, ясно?
- Аха, да, разбрах, слушам - отговори жената пред микрофончето.
- Така, започвам - носеше се мързеливия глас на охраната, когото бяха набедили да приема хората в спешното отделение, и да им отваря автоматичната врата:
- Да сте ...
385 1 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 31

Глава тридесет и първа
„Само по себе си масовизирането на недоволството срещу властта не я застрашава фатално. Тя изпада в истинска опасност тогава и само тогава, когато се оказва във фактическа невъзможност да бъде упражнявана. Това е единственият случай, когато съдбата й изцяло зависи от милостта ...
481

Стрела на Купидон

Стрела на Купидон уцели моето сърце, но вместо да се влюбя започнах силно аз да плача. „Защо сълзи се стичат по твоето лице и не виждам радост в твоето сърце? Нали те уцелих със стрела-любов, трябва да си щастлива?“ - попита ме Купидон, а аз просто извадих стрелата, счупих я на две и продължих. „Спр ...
562 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 30

Глава тридесета
„Сега си сам, тъй както бил си всявга,
ала с илюзията, че си с нея.
Блаженствайки се питаш: „Що за фея?!“,
но без да искаш отговор веднага... ...
521